Читать «Огненият легион» онлайн - страница 21

— Как стана това? — озадачено попита Алиса. — Нали влезе в телепорта преди мен. Или ти пак…

— Пак, пак — припряно казах аз и с жест показах на вампирката да замълчи, защото от телепорта вече излизаше Велхеор. — После ще говорим.

— Ама че тълпа — поразено изтърси Наив.

— Красота — възхити се Велхеор. — Ох, отдавна не съм участвал във война… със сигурност ще е интересно. Мирис на бойни заклинания и кръв рано сутрин… мм…

— Вижте колко телепорта има тук! — със закъснение забеляза Алиса.

Наистина, броят на платформите беше поразителен — тук имаше поне трийсет, ако не и четирийсет от тях.

— Интересно, накъде ли водят?

— Към всички градове на Империята, разбира се — поясни Велхеор. — Това осигурява мобилност на армията, защото Майсторите могат за броени минути да се пренесат практически на всяко място, за да дадат отпор на агресорите. Някога сериозно изучавах този въпрос и мога да кажа, че системата за ранно предупреждение и мрежата от телепорти работят като по часовник. Освен основните телепорти има и второстепенни, скрити в мазето на една от сградите.

— Защо си изучавал отбранителните способности на Империята? — подозрително попитах аз.

— Нали съм любопитен — уклончиво отвърна вампирът и веднага смени темата: — А защо висим тук?

Всички маршируващи по площада хора ни поглеждаха с интерес, а един особено любопитен дори обърка ритъма и едва не се просна върху каменната настилка. Сигурно наистина изглеждахме странно: два вампира със скрити от качулките лица, красиво момиче с червени очи, младеж с череп на колана и изглеждащият някак не на място в нашата странна компания Чез.

— Нали не знаем къде да отидем — отвърнах аз, оглеждайки се наоколо с интерес. — И къде е нашият посрещач? Уж обещаха да ни посрещнат…

— Дракон го взел — махна с ръка Велхеор. — Сякаш не можем да се справим сами! Или да попитаме тези, маршируващите. А още по-добре — да отидем в онази висока сграда с острия връх, там сигурно се намира някакъв щаб.

„Сякаш ще те пуснат в щаба с тази зъбата физиономия“ — помислих си аз, но благоразумно премълчах.

Продължавайки да се оглеждаме с интерес, ние пресякохме площада на зиг-заг, за да не пречим на маршируващите воини. Опитах се да пресметна приблизително колко ученици и Майстори има тук, но бързо се обърках.

— Защо се въртят в кръг? — заинтересовано попита Наив. — Това някаква игра ли е?

— Всъщност това се нарича „да ходиш в строй“ — поясни Велхеор. — Смята се, че подобни упражнения учат на съвместни действия и дисциплина. Но откъде можете да го знаете вие, аристократчетата? Определено не се занимавате с такива глупости.