Читать «Огненият легион» онлайн - страница 25

— Остана в Крайдол — предпазливо поясних аз.

— И правилно — кимна мъжът, без дори да обърне внимание на това, че заговорих без разрешение. — Само не разбирам защо и останалите не останахте там. Вие сте най-безполезната петорка от всички, постъпвали някога във форт Скол.

Неизвестно защо Велхеор радостно се усмихна, сякаш не влизаше в нашата петорка на неудачници.

— Не мога да ви изпратя на обучение в основните полкове. Там, както и в Академията, се практикува работа по петорки, а при вас само… — той отново погледна недоволно към Алиса — двама могат да работят нормално. Така че ще се наложи да изпратим четиримата мъже при скаутите.

— Скаути? — повтори въпросително Велхеор. — Звучи интересно.

— И още как — криво се усмихна сержантът. — В момента там има недостиг на хора, четирима са извън строя.

— Тежки рани ли?

И с невъоръжено око се видя, че Чез леко потръпна.

— Ъхъ, несъвместими с живота — кимна сержантът.

Тук вече потръпнах и аз.

— Ами друидите? — стъписах се аз. — Та те могат да излекуват на практика всичко.

— Само да съживяват пепел още не са се научили — избухна в смях сержант Торн. — Може би ще помогнеш с твоята некромантия? Не? Тогава стига сте хленчили.

Алиса се прокашля нерешително, привличайки вниманието към себе си.

— А аз?

— Ти ли? — сержантът огледа преценяващо вампирката и произнесе присъдата: — В кухнята.

— Какво?! — задъха се от възмущение Алиса. — И аз искам при скаутите! Това е дискриминация по полов признак!

— При скаутите контингентът вече е запълнен — търпеливо поясни сержантът. — Като погре… т.е. като вкарат в болница някой от приятелите ти, тогава ще заемеш мястото му.

Двамата с Чез се спогледахме подозрително, отлично проумявайки смисъла на неволно изтърваната дума. Изглежда работата на скаутите не беше чак толкова безопасна, да не кажем и нещо по-силно. Впрочем на нас винаги ни вървеше в това отношение, така че нямаше на какво да се учудваме.

— Не, искам при скаутите! — заинати се вампирката.

От такава наглост военният за момент изгуби дар слово.

— Сержант Торн — намеси се Велхеор, вперил червените си очи в сержанта, — аз искам племенницата ми да служи заедно с мен, защото само така мога да бъда напълно уверен в нейната безопасност. И, както сигурно се досещате, нямам никакво намерение да работя в кухнята.

Възнамеряващият да смъмри самозабравилото се момиче сержант само неохотно махна с ръка.

— Е, добре. И теб ще зачислим в отряда на скаутите.

Алиса радостно се усмихна.

— А за спор с по-старши по звание — три извънредни наряда. Ще започнеш утре сутринта в кухня номер три — зловещо произнесе Торн.

Вампирката просто сви рамене, не виждайки нищо страшно в работата в кухня номер три. Но мен ме смути тонът на сержанта, от който се подразбираше, че наказанието е наистина сериозно. Освен това забелязах, че колкото и да се правеше на смел, наказание за спора получи само Алиса, а Велхеор някак се размина с тази участ.

— Сега ще нанеса на ръцете ви печати, това са опознавателните знаци във форта. Не могат да се измият, но ще се наложи да изтърпите малко болка. Рижият, ела тук.