Читать «Огненият легион» онлайн - страница 19

— Много хора съм ухапал през живота си… Но имам отлична памет — увери ме Велхеор. — Вампирите нищо не забравят.

— Аз пък забравих за това — признах си. — Но нисшите също чувстват връзка с ухапалия ги вампир, нали така?

— По принцип — да — съгласи се Велхеор. — Но на мен изобщо не ми трябват „деца“, тичащи след мен в търсене на защита, помощ, или, колкото и да е глупаво, отмъщение. Така че премахнах тази връзка.

— Само не казвай на Даркин за това, че ще полудее — помоли Алиса.

Велхеор се замисли.

— Ще е забавно да се види…

— Не е необходимо — повтори вампирката със стоманен глас, подражавайки на леля ми.

Този навик го придоби наскоро, след посещението на леля Елиза в Крайдол. Първо Чез започна да възприема навиците на Велхеор, а сега пък Алиса избра в качеството си на пример за подражание моята деятелна леля. Изглежда приятелите ми имаха сериозни проблеми със самоопределението — не можеха ли да си намерят по-добри идоли?!

— Е, момчета, тук ще се сбогувам с вас — спря пред къщата с телепортите Шинс. — Аз ще се поразходя още малко из града, ще надникна в работилниците на техномаговете, казват, че тукашните са усвоили някои интересни заклинания. А на вас успех на новото място. При пристигането ви ще ви посрещнат, настанят и ще ви запознаят със задълженията ви. Имайте предвид, че по-късно ще получа информация за всички ваши… успехи.

Само ми се стори или наистина „успехи“ прозвуча с ехидна интонация, обикновено несвойствена за Шинс? Нима общуването с нас е развалило дори това мило, обсебено от магията старче?

След като се простихме с Шинс, се отправихме право към телепортите, където вече ни чакаше офицер Девлин. Дарявайки вампирката с лъчезарна усмивка, която тя напълно игнорира, стражът ни намигна:

— Е, на война ли отивате?

— Аха — без особен оптимизъм отвърна Чез. — А ти на какво толкова се радваш?

— Нали си остава вкъщи — изсумтях аз.

От известно време насам отношенията ми с Девлин се бяха изместили от „този с белозъбата усмивка малко ме дразни“ към „как само ме вбесяваш! Дори не поглеждай в нейна посока!“.

— Ако се наложи, и на война бих отишъл — веднага стана сериозен стражникът. — А настроението ми е добро, защото в града най-накрая ще стане по-спокойно. От момента на появата ви в Крайдол се случваше дракон знае какво, и сега най-накрая отново ще можем да заживеем спокойно.

— Аха, намери си виновни — изсумтя Алиса. — Ако не бяхме ние…

— Остави го — спрях вампирката и демонстративно я прегърнах през кръста. — По-добре да не протакаме телепортацията, във форта вече ни чакат. Не е добре да закъсняваме за новото назначение.

— Напълно съм съгласна.

Алиса тръгна към телепорта, но Девлин я спря.

— Един момент, Зак трябва да мине първи.

— Защо? — учуди се вампирката.

— Ами имат си тук един критерий — разбиращо се усмихна Чез. — Най-полезните минават първи през телепорта. Ако нас ни разложат при телепортиране, ще е жалко, разбира се, но не и критично. Но ако пострада Зак… Това ще е катастрофа от световен мащаб!

Вампирката сви рамене.