Читать «Аферата» онлайн - страница 69

Лий Чайлд

Поех напред като нищо неподозираща риба, насочила се към мрежата. Слънцето беше толкова високо в небето, колкото е нормално за март. Топлият въздух галеше кожата ми. Усещах неравностите на асфалта под подметките си. Пъхнах ръце в джобовете. В тях нямаше нищо, с изключение на фишека с монети от четвърт долар, с който се бях сдобил в ресторанта. Юмрукът ми се затвори около него. Удар за пет долара минус центовете, похарчени за телефона.

Направих няколко крачки и спрях на три метра от фронтовата линия. Двамата ми познати бяха отляво. Мълчаливия мозък от края, шефът до него. Носовете им приличаха на изгнили патладжани. Насинени очи, засъхнала кръв по устните. Имаха проблеми с равновесието и фокусирането на погледа. Човекът вдясно от шефа беше малко по-нисък от другите, а този до него — едър мъжага с рокерско яке.

— Твой ли е планът? — попитах аз шефа.

Той не отговори.

— Защо сте само четирима?

Мълчание.

— Чух, че сте дузини.

Никакъв отговор.

— Май имате проблем с логистиката и комуникациите — добавих. — Затова се задоволявате с малък отряд за бързо реагиране. Всъщност това е истината в днешно време. Би трябвало да отскочите до Пентагона и да се запишете на семинар. Несъмнено ще откриете, че и там мислят като вас.

Онзи вдясно от старите ми познайници беше пиян. Познах по миризмата, която излъчваха порите му. Бира за закуска, вероятно придружена от подходящо количество твърдо гориво. Съдейки по външния му вид, това беше обичайната му диета. Следователно първата му реакция щеше да е бавна, а следващите — диви и нецеленасочени. Нищо работа. Едрият с рокерското яке май имаше проблем с гърба. Ниско долу, в основата на гръбначния стълб. Това личеше от стойката му — издаден напред таз, който поемаше част от натиска. Някакво счупване или прищипване. Плюс още много причини. Селско момче. Може би беше вдигнал прекалено тежка бала сено, може би беше падал от кон. Нищо особено като заплаха. Само щеше да се защитава. Един по-ентусиазиран замах щеше да размести чарколяците му и да го накара да закуцука като инвалид. По това време пияният му приятел вече щеше да е на земята. За останалите двама бях спокоен. Вече не бяха във форма, освен това знаеха какво ги чака. Шефът беше заел позиция малко вляво от мен, може би защото нямаше представа, че съм десняк. Чиста проба лаик.

В общи линии ситуацията беше окуражаваща.

— Жалко, че сте такива дребосъци — рекох. — Би трябвало да доведете някой по-едричък.

Мълчание.

— Но планът си е план, нали? Колко време умувахте върху него?

Никакъв отговор.

— Знаете ли какво казвахме за плановете в Уест Пойнт?

— К’во?

— Всеки си има план, преди да му разбият зъбите.

Мълчание. Никакво движение. Пръстите ми около фишека с монети се разтвориха. Нямаше да ми трябват. Извадих ръцете си от джобовете.