Читать «Аферата» онлайн - страница 57

На пръв поглед едно неособено привлекателно работно място.

Но само на пръв поглед, защото в него се намираше Деверо. В колана си бях затъкнал снимките на три невероятни красавици, но жената срещу мен не им отстъпваше по нищо. Може би дори ги превъзхождаше. Изключително хубава жена, беше казала Нили. Бях доволен, че констатацията й съвпада с моята и до известна степен доказва обективността ми. Деверо изглеждаше дребна на стола зад бюрото, със слабички рамене, но гъвкава и спокойна. С обичайната усмивка.

— Успя ли да идентифицираш колата? — попита тя.

Въздържах се от отговор, улеснен от телефона на бюрото, който зазвъня. Тя вдигна, послуша известно време и каза:

— Добре, но престъплението все пак е налице. Продължавайте разследването. — Остави слушалката, погледна ме и поясни: — Пелегрино.

— Тежък ден, а? — подхвърлих.

— Тази сутрин някой е нанесъл побой на двама местни жители. Те се кълнат, че е бил военнослужещ от Келам, но от там твърдят, че базата продължава да е затворена. Не разбирам какво става. Докторът работи извънредно. Диагнозата му е сътресение. Което ще предизвика сътресение предимно в бюджета ми.

Замълчах.

— Както и да е — усмихна се Деверо. — Разкажи ми за приятелката си.

— Каква приятелка?

— Запознах се с нея. Франсис Нили. Предполагам, че е от твоите сержанти. Изглежда много уставна.

— Беше от моите сержанти, но преди доста време — казах аз. — Оттогава изминаха години.

— Питам се защо е дошла.

— Може би аз съм я повикал.

— Не си — поклати глава тя. — Ако я беше повикал, щеше да знае къде и кога да те намери, а не да разпитва из целия град.

— Дойде да ме предупреди — въздъхнах аз. — Явно се намирам в безизходно положение. Според нея това е самоубийствена мисия.

— Права е — кимна Деверо. — Харесах я, защото е умна жена. И е добра актриса. Изражението на лицето й предразполага за колегиално доверие. Бас държа, че много я бива в разпитите. Даде ли ти снимките?

— Нарочно ли й позволи да ги отмъкне?

— Надявах се да го направи. Оставих ги на видно място и излязох за малко.

— Защо?

— Сложно е. Исках да ги разгледаш, но сам и на спокойствие. Нещо като контролиран експеримент. Без натиск от моя страна, без опити да ти влияя. Исках абсолютно естествено първо впечатление.

— Моето ли?

— Да.

— Много демократично от твоя страна.

— Не точно. Но както се казва, давещият се и за сламка се хваща.

— Ясно.

— Е, какво ти е първото впечатление?

— И трите са страхотни красавици.

— Това ли е общото между тях?

— Предполагам. Извън факта, че са жени.

— Много добре — кимна Деверо. — Съгласна съм. И трите са били невероятно красиви. Радвам се, че получих независимо потвърждение. Беше ми трудно да го изрека, дори пред себе си. Още повече пък на глас. Би прозвучало прекалено шантаво. Все едно съм лесбийка.

— И това те притеснява?

— Живея в Мисисипи — каза тя. — Служила съм в морската пехота, не съм омъжена…