Читать «Аферата» онлайн - страница 44

Деверо обясни за какво сме дошли. Докторът стана и ни поведе към едно помещение в задната част на къщата, което някога трябва да е било кухня. Сега беше облицовано с бели плочки, с умивалник и медицински шкафове край стените. В средата му беше монтирана никелирана маса за аутопсии, върху която лежеше труп, осветен от ярки лампи.

Това беше Джанис Мей Чапман. От палеца на крака й висеше картонче с небрежно надраскано име. Беше гола. Деверо я беше нарекла бяла като тебешир, но в момента тялото й изглеждаше синкаворозово, с типичните следи на обезкървяването. Беше висока някъде към метър и седемдесет, а теглото — около петдесет и пет килограма. Слаба, но не мършава. Тъмната й коса беше къса. Гъста, умело подстригана, все още изглеждаща отлично. Пелегрино беше нарекъл Чапман „хубавичка“ и това си личеше от пръв поглед. Страните й бяха хлътнали, но костната й структура беше много добра. Зъбите й бяха бели и равни.

Раната на гърлото беше ужасна. Огромна, зееща, с потъмнели краища. Плътта и мускулната тъкан бяха прерязани, между прекъснатите сухожилия стърчаха празните вени и артерии. Отдолу белееха шийните прешлени, върху един от които личеше дълбок хоризонтален срез.

Ножът трябва да бе голям, остър като бръснач, а ударът — силен, уверен и бърз.

— Искаме да разгледаме китките и глезените — каза Деверо.

Докторът подканящо разпери ръце.

Дамата шериф хвана лявата ръка, а аз — дясната. Костите на китката бяха леки и деликатни, кожата върху тях беше чиста. Следи от протъркване липсваха, но при внимателно вглеждане личаха съвсем леки белези. Петсантиметрово парче от кожата изглеждаше посиняло. Много леко, почти несъществено. Но все пак видимо. Съвсем малко подуто в сравнение с ръката по-нагоре.

Обърнах се към Мириам и попитах:

— Какво мислите за това тук?

— Причината за смъртта е силно обезкървяване поради срязаните сънни артерии — отвърна той. — Плащат ми само за това — да определя причината за смъртта.

— Колко ви плащат?

— Тарифата е уговорена и подписана от предшественика ми.

— Надвишава ли петдесет цента?

— Защо питате?

— Защото вашето заключение струва точно толкова. Причината за смъртта е съвсем очевидна. Аз ви предлагам да си заслужите останалата част от хонорара, като ни помогнете.

Срещнах погледа на Деверо и свих рамене. В смисъл че бе по-добре аз да му го кажа, защото, за разлика от нея не възнамерявах да поддържам бъдещи контакти с него.

— Не харесвам поведението ви — изръмжа Мириам.

— Аз пък не харесвам двайсет и седем годишни жени, проснати върху маса за аутопсии. Ще ни помогнете ли или не?

— Не съм патолог — отвърна той.

— Аз също — уверих го.

За момент Мириам остана неподвижен, после въздъхна, пристъпи към масата и хвана безжизнената ръка на Джанис Мей Чапман. Внимателно огледа китката, след това пръстите му я опипаха от двете страни и се плъзнаха по-нагоре към подутината.

— Имате ли някаква хипотеза? — погледна ме той.

— Била е завързана за китките и глезените. Превръзката е започнала да протрива кожата й, но тя не е живяла достатъчно дълго, за да се получат отоци. Такъв процес обаче със сигурност е започнал. Вследствие на пристягането в тъканта е останало малко количество кръв, повечето е изтекла. Поради тази причина нараняванията приличат на лека издутина.