Читать «Аферата» онлайн - страница 46
Лий Чайлд
— Определихте ли часа на смъртта? — попитах.
— Това не е лесна работа — въздъхна Мириам. — На практика е невъзможна. Обезкървяването пречи на нормалните биологични процеси.
— Приблизително?
— Няколко часа преди да я докарат тук.
— Колко?
— Повече от четири.
— Това е очевидно от охлузванията. Колко повече от четири?
— Не знам. Но със сигурност по-малко от двайсет и четири. Това е всичко, което мога да кажа.
— Няма други наранявания, няма отоци. Липсват доказателства за предсмъртна борба.
— Съгласен съм — кимна Мириам.
— Може би не се е съпротивлявала — обади се Деверо. — Може би са й опрели пистолет в главата или нож в гърлото.
— Може би — съгласих се аз и отново се обърнах към Мириам. — Направихте ли вагинално изследване?
— Разбира се.
— И?
— Заключението ми беше, че е имала скорошно сношение.
— Някакви отоци и наранявания в тази област?
— Видимо не.
— Защо тогава заключавате, че е била изнасилена?
— Нима допускате, че актът е бил доброволен? — засече ме той. — Вие бихте ли правили любов върху голия чакъл?
— Възможно е — отвърнах. — Зависи с кого.
— Тя е имала дом с поне едно легло в него. Имала е и кола с достатъчно широка задна седалка. Предполага се, че евентуалният любовник също е разполагал с дом и кола. Освен това в този град има и хотел. Също като в другите градове. Едва ли някой ще прибегне до среща сред природата.
— Особено през март — добави Деверо.
В малката стая се възцари тишина, която Мириам наруши след цяла минута.
— Приключихме ли? — попита той.
— Приключихме — кимна Деверо.
— В такъв случай ви желая всичко хубаво, шерифе — каза докторът. — Надявам се, че ще имате повече късмет, отколкото при предишните два случая.
Прекосихме обратно алеята на доктора, минахме покрай табелата и пощенската кутия и спряхме пред колата на Деверо. Бях наясно, че няма да ми предложи превоз. Това не е демокрация. Поне все още не.
— Някога да си виждала жертва на изнасилване с непокътнат чорапогащник? — подхвърлих аз.
— Мислиш ли, че това има значение?
— Разбира се. Била е нападната върху чакъл. Чорапогащникът й би трябвало да е прокъсан.
— Може би са я принудили да се съблече. Бавно и внимателно.
— Охлузванията не са навсякъде. Била е облечена с нещо. Може би вдигнато нагоре, може би дърпано, но със сигурност е била поне частично облечена. А след това е била преоблечена. Това е напълно възможно. Имала е четири часа на разположение.
— Недей в тази посока — мрачно рече Деверо.
— В коя посока?
— Искаш да докажеш, че армията е виновна само за изнасилването, а убийството е извършено от друг по-късно.
Не отговорих.
— Пълен абсурд — добави тя. — Натъкваш се на някой, който те изнасилва, а само четири часа по-късно се натъкваш на друг, съвършено различен, който ти прерязва гърлото? Твърде много лош късмет на едно място, не мислиш ли? Най-лошият възможен. Случайните съвпадения са прекалено много. Затова съм на мнение, че извършителят е един и същ. Отделил е цял ден за деянието си. Подготвен предварително с всичко необходимо. Имал е достъп до дрехите й, принудил я е да се преоблече. Това говори за внимателно планиране.