Читать «Аферата» онлайн - страница 43

— Не знам такъв начин — призна тя.

— Аз знам. Окачваш я на стойка за дране на дивеч с главата надолу. Завързваш ръцете й отзад и дърпаш въжето нагоре, докато гърбът й се извие на дъга, а гърлото стане най-долната точка на тялото.

Дълго време мълчахме в сумрачното фоайе. Предположих, че Деверо си представя сцената. Самият аз я виждах съвсем ясно. Полянка в гората, на някое затънтено място. Или примитивно оборудвана стая в отдалечена хижа, вероятно паянтова постройка с греди, подпиращи покрива. Джанис Мей Чапман виси с главата надолу. Ръцете й са вързани отзад, в близост до глезените. Гърбът й е болезнено извит. По всяка вероятност е със запушена уста. Парцал, който е вързан с трето въже, преметнато през някоя от гредите. То е опънато, главата й е силно извита назад. Гърлото е на показ.

— Каква беше прическата й? — попитах.

— Къса — отвърна Деверо. — Със сигурност не е пречила.

Замълчах.

— Наистина ли мислиш, че убийството е станало по този начин? — попита Деверо.

Кимнах и поясних:

— При всеки друг кръвта й не би изтекла напълно. Кожата й нямаше да е бяла като тебешир. Умира, сърцето спира да изпомпва кръв. Което означава, че някаква част от нея ще остане в тялото й. Литър, може би литър и половина. Но провесването с главата надолу довършва работата. Законът за земното притегляне в действие.

— Но въжетата би трябвало да оставят следи — отбеляза тя.

— Какво казва патологът? Нали си получила заключенията му?

— Нямаме патолог, а само местен лекар. Това все пак е постижение, защото доскоро разполагахме само с погребален агент. Не особено голямо постижение…

И в никакъв случай демокрация.

— Трябва да погледнеш сама — рекох.

— Ще дойдеш ли с мен? — попита тя.

Върнахме се, за да вземем колата на Деверо, паркирана пред ресторанта. Направихме обратен завой и поехме по главната улица. Подминахме хотела, аптеката и магазинчето за железария, продължавайки към мястото, от което главната улица се превръщаше в обикновен черен път. Къщата на доктора се намираше на около осемстотин метра извън чертите на града. Обикновена, боядисана в бяло дървена постройка, кацнала в средата на голям и разхвърлян двор. На табелата до пощенската кутия в началото на алеята стоеше името Мириам. Беше нова табела с красиво изписани черни букви на бял фон. Значително по-нова от всичко наоколо. Очевидно докторът беше нов в града.

Целият долен етаж беше превърнат в медицинска служба. Най-отпред беше чакалнята, а вътрешните стаи бяха кабинети за прегледи. Мириам беше там, приведен над разпръснати по бюрото книжа. Червендалест мъж, наближаващ шейсет. Макар и нов в града, той приличаше на човек със солиден опит. Поздравът му беше апатичен, а походката бавна и отпусната. Останах с впечатлението, че приема назначението си в Картър Кросинг като предпенсионна дейност, вероятно след натоварена практика в някой от големите градове. Не ми хареса особено. Може би заключението ми беше прибързано, но от опит знаех, че подобни заключения рядко са по-лоши от останалите.