Читать «Аферата» онлайн - страница 42

— Може да са били двама.

— И това е възможно — признах аз. — Но също така малко вероятно. Кръвта блика като от пожарникарски маркуч, пръскащ във всички посоки. Наляво, надясно, навсякъде. Вторият човек ще бъде късметлия, ако успее да събере половин литър.

— Всъщност какво искаш да ми кажеш? Чия е била кръвта?

— Най-вероятно животинска. Може би на елен. Наскоро заклан, но все пак не много прясна. Със сигурност има някаква разлика във времето. Тази кръв е била започнала да се съсирва. Галон прясна кръв щеше да покрие много по-голяма площ от онази, която сте засипали с пясък. Това е едно от характерните свойства на кръвта — струйки от нея проникват навсякъде.

— Ловец?

— Това е предположението ми.

— Което не е особено състоятелно. Ти не си виждал кръвта, не си я изследвал. Би могла да е обикновена оцветена течност, купена от магазина за играчки. Но би могла и да е нейната. Може би някой е измислил начин да я събере. Без значение дали ти виждаш такъв или не. Може би първо са й източили кръвта, а след това са й прерязали гърлото.

— Въпреки това мисля, че става въпрос за ловец — заявих аз.

— Защо?

— Има още и то се оказва още по-лошо — отвърнах неохотно.

18

В този момент вратата се отвори и във фоайето надникна старицата, която вече познавах от ресторанта. Попита дали имаме нужда от нещо. Елизабет Деверо поклати глава, а аз помолих за кафе. Жената обаче каза, че нямали кафе. Можел съм да си донеса от ресторанта. Запитах се какво всъщност предлага, но не ми се влизаше в подобен диалог. Старицата затвори вратата.

— Какво те насочва към ловците? — попита Деверо.

— От Пелегрино разбрах, че тя е била облечена за излизане — отвърнах. — Спретната, с хубави дрехи, просната по гръб сред локвата кръв. Цитирам по памет. Достатъчно добро ли е описанието ми?

— Точно това видях и аз — кимна Деверо. — Пелегрино е кретен, но може да му се вярва.

— Това е още едно доказателство, че не е била убита там. Би трябвало да падне по лице, а не по гръб.

— Това също го пропуснах. Не ми го натяквай.

— С какво беше облечена?

— Тъмносиня рокля с дълбоко деколте и бяла якичка. Бельо, чорапогащник. Тъмносини обувки на високи токчета.

— Раздърпани ли бяха дрехите й?

— Не. Бяха чисти и спретнати, както ти ги е описал Пелегрино.

— Значи не са я преобличали след смъртта. Подобно нещо винаги си личи. Дрехите не прилягат добре на труп. Особено чорапогащниците. Била е убита с тези дрехи.

— И аз съм на същото мнение.

— Имаше ли кръв на бялата якичка?

Деверо затвори очи в опит да си спомни, после поклати глава.

— Не. Беше абсолютно чиста.

— А по предницата на роклята?

— Не.

— Ясно. Значи са й прерязали гърлото на неизвестно място, докато е била облечена с тези дрехи. Но преди да я хвърлят по гръб в пренесената отделно кръв, дрехите й са били чисти. Кой би могъл да го направи освен ловец?

— Ти ми кажи, стига да можеш. Помагай на военните колкото щеш, но това са глупости.

— Не помагам на военните. Бойците също могат да бъдат ловци и мнозина са такива.

— А защо изобщо трябва да е ловец?

— Виждаш ли начин някой да пререже гърлото на жертвата си без капчица кръв по дрехите й?