Читать «Аферата» онлайн - страница 181

— Във всеки град има хора, които шерифът не може да арестува.

Тя мълча дълго време, после бавно кимна.

— Може би. Вероятно старият Кланси е един от тях. Но той не е прерязал гърлото на никого. Всеки друг бих арестувала без никакво колебание.

— Ясно — рекох.

— Може би мислиш, че не се справям с работа си.

Замълчах.

— Или че съм изгубила форма, защото тук нямаме престъпност.

— И двамата знаем, че имате. И винаги сте имали. Сигурен съм, че баща ти се е натъквал на престъпления, които дори не мога да си представя.

— Но?

— Тук нямате следствие. И никога не сте имали. Бас държа, че в деветдесет и девет процента от случаите баща ти е знаел кой какво е извършил до последния детайл. Но дали е бил в състояние да направи нещо, е съвсем друга работа. Отново съм готов да се обзаложа, че ако е имало един на сто случая, при който не е бил наясно с извършителя, той е останал неразрешен.

— Искаш да кажеш, че не ме бива в разследването.

— Искам да кажа, че разследването не е работа на окръжния шериф. За нея се изискват други умения. Когато нещата опират до спазването на законите в окръга, ти се справяш отлично. Но за другите неща трябва да си имаш следовател. А ти нямаш такъв.

— Имаш ли други въпроси, или да поръчваме?

— Само още един.

— Който е?

— Обикновено повторение. Никога ли не си била гадже на Рийд Райли?

— Какво ти става, Ричър?

— Отговори ми на въпроса.

— Никога не съм му била гадже!

— Сигурна ли си?

— Ричър!

— Сигурна ли си?

— Дори нямах представа, че е тук. Вече ти го казах.

— Окей — казах аз. — Хайде да поръчваме.

Личеше, че е бясна, но несъмнено беше и гладна. Повече гладна, отколкото бясна, защото остана на масата ми. Дори смяната на масите не й вършеше работа. Най-добре би било да скочи и да напусне заведението. Но явно не беше готова да го направи на празен стомах.

Поръча си пай с пиле, разбира се.

Аз избрах печено сирене.

— Имам чувството, че ми спестяваш някои неща — отбеляза тя.

— Тъй ли?

— Ти знаеш кой го е направил.

Замълчах.

— Знаеш, нали? Изобщо не става въпрос дали аз зная. Важното е, че ти знаеш.

Продължавах да мълча.

— Кой е той, Ричър?

Не отговорих.

— Нима искаш да кажеш, че става въпрос за някого, когото не мога да арестувам? Когото няма да арестувам? Това е лишено от всякаква логика. Наясно съм, че армията с удоволствие ще хвърли вината върху човек, който никога няма да бъде арестуван. Това го разбирам. Защото, когато няма арест, няма да има нито обвинение, нито разпити, нито съд и присъда. Следователно няма да има и факти. Нещата приключват и всеки си гледа работата. Но въпросът е откъде армията знае кого не мога да арестувам? Между другото такъв човек няма. И именно по тази причина цялата работа ми изглежда налудничава.

— Не знам кой е — промълвих аз. — Не съм сигурен. Все още не.

79

Приключихме с обяда в мълчание. За десерт си поръчахме пай. С праскови, разбира се. И кафе.

— Срещна ли се с пиар отряда на Келам? — попитах аз.

— Да. Малко преди да дойда да обядвам.

— Значи знаеш какво предстои довечера.

— Точно в осем — каза тя. — Всички трябва да демонстрират добро възпитание.