Читать «Аферата» онлайн - страница 179

И четиримата бяха офицери. Капитан и двама лейтенанти, под командата на един полковник. Последният беше дебелак на около петдесет години. Един от онези книжни плъхове, които изглеждат смешни и жалки в бойна униформа. Като цивилен на бал с маски. Той спря на тротоара, опря юмруци на кръста си и се огледа. Видя ме, може би защото и аз бях в бойна униформа. Вероятно ме взе за свой. Подхвърли нещо на лейтенанта зад гърба си, без да се обръща. Бях далеч, за да чуя гласа му, но схванах какво каза по движението на устните му. Кажи на онзи там моментално да си довлече задника! Предположих, че ще поиска да узнае защо не съм в базата и не се подготвям за предстоящия цирк.

Зрението на лейтенанта не беше добро колкото моето. Тръгна към мен наперено, но езикът на тялото му се промени насред път — в момента, в който зърна пагоните ми. Спря на почетните две крачки от мен и отдаде чест.

— Полковникът желае да размени няколко думи с вас, сър.

Обикновено се отнасям добре с лейтенантите. Може би защото немного отдавна и самият аз бях такъв. Но сега моментът беше съвсем различен. Затова само кимнах и небрежно отвърнах:

— Добре, младеж, кажи му да дойде.

— Сър, според мен той предпочита вие да отидете при него — стреснато отвърна младежът.

— Май ме бъркаш с някого, който ще се насере да изпълни нарежданията му — хладно отвърнах аз.

Младежът видимо пребледня, примигна един-два пъти и потегли обратно. По пътя вероятно си напъваше мозъка да измисли по-деликатен начин да предаде отговора ми. Това пролича от липсата на мигновено кипване. Полковникът се поколеба за секунда, а след това заплува в моя посока. Спря на два метра от мен. Аз му отдадох чест, точно по устав. Просто за да усиля объркването му.

Той отвърна на поздрава и попита:

— Познавам ли ви, майоре?

— Зависи, господин полковник. Ако сте имали сериозни проблеми в службата, би трябвало да ме познавате. Някога да сте били арестуван?

— Аха, вие сте другият ВП — досети се дебелият. — Колегата на Мънро.

— Може би Мънро е мой колега — поправих го аз. — Но и двамата със сигурност ви желаем приятно прекарване.

— Защо все още сте тук?

— А защо да не бъда?

— Докладваха ми, че всички проблеми са разрешени.

— Аз ще кажа кога проблемите са разрешени. Такива са правилата на полицейската работа.

— Кога за последен път получихте заповеди?

— Преди няколко дни — отвърнах. — Лично от полковник Джон Джеймс Фрейзър.

— Той почина.

— Сигурен съм, че всеки момент ще получа нови заповеди от неговия заместник.

— Назначаването на заместник може да отнеме седмици.

— В такъв случай аз ще остана тук и ще чакам.

Мълчание.

— Е, добре — въздъхна най-сетне дебелият полковник. — Но довечера се скрийте някъде, ясно? Сенаторът не бива да вижда никакви военни следователи наоколо. Не бива да му се напомня за неотдавнашните подозрения, които витаеха тук. По никакъв начин! Ясно?

— Ще имам предвид молбата ви.

— Това е нещо повече от молба.

— Нещо повече от молба означава заповед. Но вие не можете да ми заповядвате.