Читать «Аферата» онлайн - страница 177

Плюс една минута за разплискване на кръвта по земята.

Плюс още една минута за полагане на трупа на Джанис Чапман върху нея.

Плюс петнайсет секунди да се върна обратно.

Общ разход на време: шест минути и четирийсет секунди.

Едно седемминутно отсъствие може би беше достатъчно продължително, за да направи впечатление на някого от компанията. А може би не.

Върнах хронометъра в главата си обратно на четири минути и двайсет и пет секунди, след което поех на север, а след това на изток, към железопътния прелез. Спрях колата точно на възвишението. Новият общ разход на време беше четири минути и петдесет и пет секунди. Плюс една минута за пренасянето на Розмари Макклачи в канавката, плюс трийсет секунди за връщане обратно в колата, плюс двайсет секунди за обратния път до старта.

Общ разход на време: шест минути и четирийсет и пет секунди.

Малко по-дълъг, но в рамките на допустимото.

Не отидох до купчината чакъл, на която е била изхвърлена Шона Линдзи. Нямаше смисъл, защото тази дестинация попадаше в категорията на кратките екскурзии. Поне двайсет минути. Нищо общо с правилото за максимална бързина. Следователно операцията бе проведена при други обстоятелства. Без компания, без социални ситуации. Достатъчно време за промъкване по тъмните черни пътища, оградени с плитки канавки. Завой надясно, после наляво. Свършена чисто работа. Безшумно и без свидетели. Отново по обратния път. Все така бавно и предпазливо.

Интересното около лобното място на Шона Линдзи беше колата, с която са я докарали. Що за кола би могла да прекоси квартала неведнъж, а цели два пъти, без да привлече вниманието на никого? Що за кола би могла да се появи там в късните часове на нощта?

* * *

Останах за известно време в колата, после я паркирах пред ресторанта и влязох да си купя нов фишек с монети от четвърт долар. Реших да потърся най-напред Нили и я хванах веднага.

— Малко закъсня за работа, а?

— Тук съм от половин час — отвърна тя.

— Съжалявам за автобуса — казах аз.

— Нищо му нямаше.

Общественият транспорт беше кошмар за тази жена. Заради нежеланите контакти с други хора.

— Обади ли ти се Стан Лаури?

— О, да. Вече проследих името, което си му дал.

— За половин час? — учудих се аз.

— Беше лесно за съжаление. Пол Евърс е починал преди година.

— От какво?

— Нищо драматично. Катастрофа с хеликоптер в околностите на базата Лежун. Вестниците са писали за нея. Един „Сий Хоук“ чупи витло и пада. Загиват пилотът и трима пътници, един от които е Евърс.

— Ясно — отвърнах. — Минаваме на план Б. Искам да провериш още едно име: Алис Баутън. — Продиктувах го буква по буква и добавих: — От пет години насам е цивилна. Уволнили са я дисциплинарно от Корпуса. Най-добре е да се обадиш на Стан, който се ориентира доста по-добре от теб в тези неща.

— Превъзхожда ме единствено с приятел в банката, какъвто аз нямам — възрази Нили.

— Именно затова му се обади. Корпорациите знаят за цивилните доста повече от нас.

— Защо правим всичко това?

— Проверявам една версия.

— Не, по-скоро търсиш сламката, за която да се заловиш. Точно това правиш.