Читать «Аферата» онлайн - страница 175

— Защо?

— Искам да му задам един въпрос.

— Това няма да е лесно. Доколкото ми е известно, програмата му е доста претрупана. Можеш да го хванеш само по обед — разбира се, ако изобщо реши да обядва. Но ако обядва, със сигурност ще бъде рано.

— Не, искам да дойде при мен — рекох. — Тук, в града.

— Май не ме разбра. Настроенията тук претърпяха коренна промяна. Отряд „Браво“ излиза на светло, а бащата на Райли ще долети за кратка визита.

— Сенаторът? Днес?

— Най-вероятно около един следобед. Причина: неофициално отпразнуване успехите на отряда в Косово.

— Колко ще продължи това?

— Знаеш процедурата. Следобед старецът ще присъства на нещо като парад, но бас държа, че ще остане да пренощува, за да може да си пийне с момчетата.

— Добре, ще измисля нещо.

— Друго има ли?

— Ами как да ти кажа… Може би ще ми разясниш някои неща, след като тъй и тъй си седиш на задника и няма какво да правиш.

— Какви неща?

Телефонът започна да писука в ухото ми.

— Защо не ми звъннеш за държавна сметка на тоя номер? — попитах аз, продиктувах му записаните над клавиатурата цифри и затворих.

Върнах се на масата да платя сметката и отново се насочих към изхода. Телефонът вече звънеше.

— Какви неща? — повтори Мънро.

— Главно впечатления. От Келам. Има ли причини да бъде избрана за база на елитни бойни части като отрядите „Браво“ и „Алфа“?

— В сравнение с какво?

— Ами с някоя друга база източно от река Мисисипи.

— Келам е доста изолирана, което я прави подходяща за секретни операции.

— И аз така чух, ама нещо не ми се вярва. Всяка база има своите тайни. Навсякъде могат да сложат нещата под похлупак. А мисиите в Косово дори не са интересни. Кой ще им обърне внимание? Но Келам е била избрана още преди година. Защо? Забелязал ли си нещо, което я прави задължителен избор?

— Не — отговори Мънро. — Няма съмнение, че е удобна, но в никакъв случай задължителна. Предполагам, че причината да я изберат, е свързана с четиристотин допълнителни портфейла, изпратени в помощ на едно умиращо градче.

— Точно така — рекох. — Причината е политическа.

— Че кое не е?

— Още нещо — смених темата аз. — Наясно си с детайлите около смъртта на Джанис Чапман на онази задна уличка, нали?

— Мисля, че да. Базирайки се на видяното снощи, стигнах до заключението, че шериф Деверо оперира в затворената зона между главната улица и железопътната линия. Явно е на мнение, че всичко се е случило между баровете и насипа. Което обаче означава, че както главната, така и задните улички би трябвало да са абсолютно пусти. Само при тези условия извършителят би могъл да спре на главната и да пренесе трупа в тази посока.

— Колко време му е било нужно според теб?

— Времето е без значение, защото никой не го е видял. Би могло да стане за една минута, би могло да стане и за двайсет.

— Но защо там? Защо не на някое затънтено място на петнайсет километра извън града?

— Предполагам, че защото е искал тялото да бъде открито.

— То би могло да бъде открито на още куп места. Защо точно там?

— Не знам — призна с въздишка Мънро. — Може би нещо го е ограничавало. Може би е имал компания някъде наблизо. В ресторанта или в някой бар. Може би се е наложило да изчезне само за момент, за да свърши работата. Не е искал някой да забележи отсъствието му. Рискувал е сигурността си за сметка на бързината. Само това обяснява близостта на мястото.