Читать «Аферата» онлайн - страница 156

68

Вслушах се в съвета на Нили и наистина направих опит да си почина. Пътуването отне много по-малко от три часа, защото бюикът е доста по-бърз от всеки автобус. А и Нили го настъпваше яко, далеч повече от всеки нормален шофьор на автобус. Появих се в службата в три и половина. Отсъствието ми беше продължило точно двайсет и четири часа.

Първо отидох в квартирата си, където свалих парадната униформа, измих си зъбите и взех душ. После облякох всекидневните си дрехи в комбинация с тениска и се насочих към кабинета на Гарбър.

Причината за повикването ми се оказа желанието на Гарбър да ме запознае със съдържанието на една засекретена папка, собственост на Корпуса на морската пехота. Но преди това се състоя кратък разпит, който протече тегаво. Което ще рече крайно незадоволително. Въпросите задавах аз, а той отказваше да ми отговаря.

Освен това не желаеше да ме гледа в очите.

— Кой е бил арестуван в Мисисипи? — попитах.

— Първо прегледай папката — отвърна Гарбър.

— Искам отговор — настоях аз.

— Първо прегледай папката.

— Има ли нещо сериозно в нея, или е пълна с глупости?

— Прегледай я.

— Един и същ ли е убиецът на трите жени?

— Прочети я и ще разбереш.

— Цивилен е, нали?

— Прегледай шибаната папка, Ричър!

Не ми даде да я взема със себе си. Беше категоричен, че трябва да е непрекъснато пред очите му. Е, не че спази това изискване в буквалния смисъл на думата. Защото излезе, затвори след себе си и ме остави насаме с нея.

Папката беше дебела почти сантиметър, с различна корица от онези, които се използват в армията. И с по-добро качество. По-гладка и съвсем малко издраскана след дългогодишна употреба. С червени орнаменти по краищата, които може би означаваха повишена степен на секретност. В средата й беше залепен бял етикет с входящ номер на Министерството на отбраната отпреди пет години. Под него имаше още един, на който с едри букви беше изписано Е. ДЕВЕРО.

Под името бяха чинът й — младши офицер първи ранг, служебният й номер и датата на раждане, която беше много близка до моята. В долния край на корицата имаше трети етикет, леко наклонен, вероятно откъснат от самозалепващата се лента. На него би трябвало да стои предупреждението Не отваряй без разрешение, но лентата беше срязана така, че текстът гласеше отваряй без разрешение. Бюрокрацията често си прави подобни шеги.

Но съдържанието на папката никак не беше смешно.

В началото беше снимката й. Цветна, направена може би преди малко повече от пет години. Косата й беше късо подстригана, както беше споменала. С машинка номер две, пораснала от съвсем скоро, може би от седмица, обгръщаща главата й като мек тъмен ореол. Като мъх. Беше невероятно красива. Много дребна, много изящна. На фона на късата коса очите й изглеждаха огромни. Изглеждаше жизнена и енергична, изпълнена с огромна самоувереност. Демонстрираща умствено и физическо съвършенство на високо ниво. Краят на двайсетте, началото на трийсетте. Добре помнех тези години.