Читать «Аферата» онлайн - страница 157

Преместих снимката вляво от себе си и я обърнах с лицето надолу. Наведох поглед към първата страница, изписана на машина. Една от онези електрически IBM с въртяща се глава, които бяха на мода през 1992-а. Много от тях бяха в употреба и през 1997-а. По това време на пазара вече излизаха първите компютри, но в армията нещата се случват бавно и предпазливо, с голяма доза подозрителност.

Започнах да чета. Още след първото изречение ми стана ясно, че папката съдържа заключенията от разследване, проведено по заповед на главнокомандващия Корпуса на морската пехота към Министерството на отбраната. Изпълнител — Отделът за вътрешно разследване към Военната полиция. Името на разследващия офицер беше Джеймс Дайър, бригаден генерал. Офицер на много отговорна позиция. На практика ставаше въпрос за личен спор между двама офицери с еднакъв чин. Или, технически погледнато — между един представител на ВП и двама други. Едната страна се представляваше от жена на име Алис Баутън и мъж на име Пол Евърс, а другата — от Елизабет Деверо.

Подобно на всички обобщения, които бях чел, и това започваше с лошо описание на събитията, изложени търпеливо и безпристрастно, без внушения и интерпретации, с внимателно подбрани изрази. Историята беше съвсем проста, като някой от следобедните сапунени сериали по телевизията. Елизабет Деверо и Пол Евърс били близки. После отношенията им охладнели и Пол Евърс започнал да излиза с Алис Баутън. В един момент колата на Пол катастрофирала, а Алис била уволнена дисциплинарно за финансови нарушения.

С това описанието на събитията приключваше.

Следваше кратък анализ на ситуацията с Алис Баутън. Генерал Дайър изразява категорично мнение, че тази жена е виновна. Подкрепят го факти и доказателства. Разследването се води честно и безпристрастно, а заключенията му са изцяло подкрепени от обвинението. Защитата няма как да ги обори. Присъдата е издадена с пълно единодушие. Сумата възлиза на по-малко от четиристотин долара, откраднати от шкаф за съхранение на веществени доказателства. Те са били иззети в момента на незаконна продажба на оръжие, надлежно запечатани в торбичка за доказателства и вписани в съответния регистър в очакване на първото заседание на военния съд по образуваното дело. Алис Баутън ги харчи за рокля, чанта и чифт обувки, които купува от магазин съвсем близо до работното си място. Продавачите я запомнят, защото по онова време, в далечната 1992-ра, малцина военнослужещи са можели да си позволят да похарчат четиристотин долара за дрехи. Когато Военната полиция отива на проверка, част от по-едрите банкноти все още са в касата. Серийните им номера съвпадат с онези, които са описани в регистъра.

Случаят е приключен.

Следващата страница съдържаше интерпретациите на генерал Дайър по случая. Болезнено педантични до най-незначителния детайл. С въведение, в което категорично заявява, че изнесеното в доклада е подкрепено от железни доказателства. Проведени са разговори, събира се информация, разпитват се свидетели, правят се консултации. После всичко това се подлага на анализ и допълнителни проверки. В резултат отпадат всички заключения, които не са потвърдени от минимум два независими източника. Казано иначе, един образцов съдебен процес, който може да бъде даден за пример. Докладът приключваше с безкрайно дълъг параграф, който настойчиво крещеше за вниманието на читателя. Представих си как старата пишеща машина подскача по бюрото от тежките удари на въртящата се глава, дебело подчертаваща редовете. Параграфът потвърждаваше дълбокото убеждение на Дайър, че всички факти и документи са готови за съда, в случай че подобна санкция бъде намерена за наложителна.