Читать «Аферата» онлайн - страница 152

Всичко това беше в моя полза. Просто защото битката с кретени е много по-трудна. Няма как да отгатнеш какво се готвят да направят. Докато умните хора са предвидими.

Фрейзър замахна. Отляво надясно на височината на кръста. Обичайният стартов гамбит. Наклоних се рязко назад и чукът не ме улучи. Предположих, че следващият замах ще бъде в обратна посока, отдясно наляво. Пак на височината на кръста. Така и стана. Но отново с нулев резултат. Това бяха първите опознавателни ходове. Като местенето на пешките по шахматната дъска. Противникът ми дишаше странно. Причината за това не беше проблем в гърлото, а по-скоро бликаща ярост. Света Одри можеше да бъде спокойна. Просто ярост, придружена от възбуда. Фрейзър беше боец по душа. За такива хора битката е всичко. Живеят за нея, а тя ги поглъща. Устните му дори се разтеглиха в подобие на усмивка, а очите му не виждаха нищо друго, освен главата на чука и средната част на тялото ми зад нея. Във въздуха се усети острата миризма на пот, примитивна като миризмата в леговището на нощно влечуго.

Направих малка стъпка напред. Той реагира, като отстъпи в обратна посока. Озовахме се горе-долу в центъра на помещението, което беше от първостепенно значение. Не за него, а за мен. Целта му беше да ме притисне до стената, но аз не исках да бъда там.

Все още не.

Той замахна за трети път. Широко, като косач на тучна ливада. По очите му познах, че и тази атака ще бъде фалшива. Истинската все още предстоеше. Бързо отскочих назад. Желязото изсвистя на сантиметър от куртката ми. Две кила, дълга дръжка. Все неща, които предизвикват неудържима инерция. Раменете му се извъртяха на деветдесет градуса, кръстът — също. Реши да се възползва от нея и замахна от обратна посока, като този път изпъна ръката си максимално напред. Бях принуден да отстъпя. Гърбът ми опря в стената.

Наблюдавах очите му.

Още не.

За разлика от мен той беше воин. Аз бях побойник. Той даваше мило и драго за тактическата победа, докато аз се задоволявах да се изпикая на гроба на врага. Има разлика. Има огромна разлика. Най-вече във фокуса. Той замахна за четвърти път. Отново под същия ъгъл и на същата височина. Наподобяваше питчър, който ме приспива с еднообразните си атаки, за да прибегне към нещо съвсем различно, когато моментът настъпи. Все по-навътре и по-навътре, докато смени посоката. Но Фрейзър едва ли щеше да използва нисък удар. Бях почти сигурен, че ще се прицели високо. Ниският удар беше по-изгоден за него, но оценката му все пак не беше десет, а седем. Е, може би осем. Но в никакъв случай девет или по-нагоре.

Замахна за пети път. Под същия ъгъл, на същата височина. Но този път с всичка сила. Зъбците върху челото на чука бръмнаха във въздуха и утихнаха заедно с прекратяването на посичащото движение. Дойде ред на шестия опит, в обратна посока. Под същия ъгъл, на същата височина. С максимално протегната ръка. Аз бях съвсем близо до стената и вече нямаше накъде да отстъпвам. Последва седмият замах. Отново под същия ъгъл и на същата височина.