Читать «Аферата» онлайн - страница 11

— Има ли полицейски участък в Картър Кросинг? — попитах.

— Да — кимна Гарбър.

— Нека отгатна. Не стигат доникъде в разследването на убийството и решават да хвърлят въдиците, включвайки в списъка на заподозрените някои хора от базата.

— Така е — кимна Гарбър.

— Включително членове на отрядите „Алфа“ и „Браво“.

— Да.

— И възнамеряват да им задават всякакви въпроси.

— Да.

— Но ние не можем да им позволим никакви въпроси, защото постоянното пътуване до Европа трябва да бъде пазено в тайна.

— Точно така.

— А имат ли някакви основания?

Надявах се Гарбър да каже „не“, но отговорът му беше различен:

— Само косвени.

— „Само“?

— Моментът е бил неблагоприятен. Джанис Мей Чапман е убита три дни след завръщането на отряд „Браво“ от Косово. Келам разполага със самолетна писта, на която рейнджърите се приземяват директно. Вече ти споменах, че територията на базата е огромна. Самолетите кацат нощем заради сигурността. През следващите два дни пристигналите рейнджъри остават в базата и дават отчет за мисията си.

— А след това?

— На третия ден бойците получават едноседмичен отпуск.

— Който прекарват в града?

— Общо взето, да.

— Включително на главната улица и пресечките около нея?

— Там са баровете.

— И в баровете се срещат с местни жени.

— Както винаги.

— А Джанис Мей Чапман е била местна.

— При това доста дружелюбна към войниците.

— Страхотно — промърморих аз.

— Била е изнасилена и обезобразена — добави Гарбър.

— По какъв начин обезобразена?

— Не попитах. Не исках да знам. Била е на двайсет и седем, също като Джоди…

Единствената му дъщеря. Най-скъпото му нещо на света.

— Как е Джоди? — попитах.

— Добре е.

— Къде е сега?

— Тя е адвокат.

Каза го така, сякаш ставаше въпрос за място, а не за работа. После на свой ред попита:

— Как е брат ти?

— Доколкото знам, добре — отвърнах аз.

— Още ли е във финансовото министерство?

— Да.

— Той беше добър човек — промърмори Гарбър. Сякаш уволнението от армията беше равнозначно на смърт.

Замълчах.

— И тъй, какво мислиш да правиш там, в Мисисипи? — попита Гарбър.

Да не забравяме, че говорим за 1997-а.

— При тези обстоятелства не можем да закрием местния полицейски участък — рекох. — Но и не можем да разчитаме на някаква експертиза и ресурси от тяхна страна. Остава да им предложим помощта си. Което означава да изпратим наш човек при тях. Бихме могли да покрием цялата работа в базата. Ако извършителят се окаже някой от Келам, ние ще им го поднесем на тепсия. По този начин ще бъде раздадено правосъдие, но ще скрием това, което трябва да бъде скрито.

— Не е толкова просто — въздъхна Гарбър. — Нещата стават все по-сложни.

— По какъв начин?

— Командирът на „Браво“ се казва Рийд Райли. Чувал ли си за него?

— Името ми е смътно познато.

— Така и трябва да бъде. Баща му е Карлтън Райли.

— Мамка му — изругах аз.

— Точно така, сенаторът — кимна Гарбър. — Председател на Комисията по въоръжените сили. Ще се окаже или най-добрият ни приятел, или смъртният ни враг — според това накъде ще задуха вятърът. Знаеш как стоят нещата при тези хора. Фактът, че синът му е капитан в пехотата, му носи поне един милион гласа на изборите. И два пъти по толкова, ако стане герой. Не искам дори да си помисля какво ще се случи, ако някой от хората на младия Рийд се окаже убиец.