Читать «Аферата» онлайн - страница 10

— Седемдесет и пети е полк за специални операции.

— Така чух и аз.

— Достатъчно рейнджъри ли се обучават там, за да поддържат един цял град?

— Почти — отвърна Гарбър. — Градът е малък.

— За какво всъщност говорим? Че Джанис Мей Чапман е била убита от армейски рейнджър?

— Съмнявам се — поклати глава Гарбър. — По-вероятно става въпрос за някой от местните бандити, които се скитат из планините.

— Мисисипи има ли изобщо планини?

— Е, тогава горяни. Там гори колкото щеш.

— Хубаво. Но защо засягаме тази тема?

Гарбър стана, заобиколи бюрото си и отиде да затвори вратата. Беше по-възрастен от мен и доста по-нисък. Но раменете му бяха широки почти колкото моите. Беше разтревожен. Много рядко си правеше труда да затваря вратата, а още по-рядко пропускаше назидателните поговорки и афоризми, с които тъпчеше главите на подчинените си — убеден, че това е единственият начин да запомнят какво им казва. Върна се обратно на мястото си. Възглавничката изсъска под тежестта на тялото му.

— Чувал ли си за едно място, което се казва Косово?

— На Балканите е — кимнах аз. — Като Сърбия и Хърватия.

— Там ще има война, която ние най-вероятно ще се опитаме да прекратим. Още по-вероятно е да се провалим, засипвайки го с бомби.

— Е, винаги е добре да имаш и план Б — рекох.

— Враждата между сърби и хървати доведе до страхотии. Като в Руанда. Ще се изтрепят, нищо че живеем в края на двайсети век!

— Мисля, че ще го направят именно защото живеем в края на двайсети век.

— Би трябвало да е различно.

— Чакай да видиш какво ще стане в двайсет и първи.

— Нищо няма да чакаме, а ще се опитаме да оправим нещата в Косово.

— Желая ви успех. Само не търсете помощта ми. Аз съм едно обикновено ченге.

— Вече имаме наши хора на място. Временни съветници, нали знаеш. Влизаме, после излизаме.

— За кого говориш? — изгледах го аз.

— За умиротворителните сили.

— На ООН ли?

— Не съвсем. По-скоро само наши момчета.

— Не знаех това.

— Никой не трябва да го знае.

— Откога?

— От дванайсет месеца.

— Искаш да кажеш, че вече цяла година разполагаме наши бойни части на Балканите?

— Не е чак толкова страшно. Става въпрос главно за разузнавателни операции. За всеки случай, ако нещо се случи по-късно. Но главната задача е да успокоим положението. Там действат безброй фракции. Ако някой ни попита какво търсим там, винаги можем да кажем, че ни е поканила другата страна. Така всеки си мисли, че врагът му се радва на нашата подкрепа, и това има възпиращо действие.

— Кого сме изпратили там? — попитах.

— Армейски рейнджъри — отвърна Гарбър.

Според Гарбър Форт Келам продължавала да действа като редовна школа за обучение, но освен това се използвала и като база на две роти редовни армейски рейнджъри, подбрани от 75-и полк. Получили наименованията „Алфа“ и „Браво“, бойците от тези роти се изпращали тайно в Косово на ротационен принцип, трийсет дни за една смяна. Отдалечеността на Форт Келам го правела отлична база за тайни операции. Не че имаме какво да крием, добави Гарбър. Мисията ни в Косово имала хуманитарен характер и в нея участвали съвсем ограничен брой наши войници. Но Вашингтон си е Вашингтон и по тази причина много неща оставали неизречени.