Читать «Аферата» онлайн - страница 8

— Като мен ли? — вдигнах глава аз.

— В армията има сума ти майори. Просто гъмжи от тях.

— От полковници също — рекох.

— Все пак са по-малко от майорите.

Не казах нищо.

— Аз фигурирам ли в списъка ти на хора, които могат да ти забият нож в гърба? — попита Фрейзър.

Ти си списъкът, човече, помислих си.

— Там ли съм? — настоя той.

— Не — излъгах аз.

— Добър отговор — усмихна се той. — Ако ти имах зъб, щях да ти видя сметката още там, в Мисисипи.

Не казах нищо. Очите му се задържаха върху лицето ми. Усмивката му бавно се разширяваше. Направи опит да се овладее, но не успя. Смехът му беше нещо средно между лай и кихавица, принуждавайки го да се облегне назад и да впери очи в тавана.

— Какво има?

Погледът му се върна обратно до хоризонтално ниво. Продължаваше да се усмихва.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза той. — Тук имаме бръснарници. Използвай някоя от тях.

— Не мога — рекох. — Трябва да изглеждам именно така.

Пет дни по-рано косата ми беше с пет дни по-къса, но въпреки това достатъчно дълга, за да привлича вниманието. Бях повикан в кабинета на Леон Гарбър, който по стечение на обстоятелствата отново се оказа моят пряк началник. Заповедта му беше категорична: да се яви незабавно, без значение в какъв външен вид. Предположих, че има намерение да кове желязото, докато е горещо — тоест, докато уликите все още са пресни в главата ми, без да го е грижа за външния ми вид. Точно така започна и срещата ни.

— Коя точка от устава се отнася до външния вид на боеца? — попита той.

Странен въпрос, особено от човек като него. Гарбър решително беше най-мърлявият офицер от кариерата, когото познавах. Беше в състояние да изпише от склада чисто нов параден мундир, който само час по-късно да изглежда така, сякаш е водил две войни с него, спал е с него, а след това е участвал в най-малко три кръчмарски мелета, без да го съблича.

— Не си спомням коя точка от устава се отнася до външния вид на боеца — отвърнах.

— Аз също. Но в главата ми се върти нещо, свързано с подстрижката и изрязването на ноктите. Май беше в първи раздел, осма глава. Виждам го съвсем ясно, сякаш уставът е в ръцете ми. Помниш ли какво пише там?

— Не.

— Пише, че прическата на военнослужещия трябва да отговоря на общоприетите в армията стандарти.

— Ясно.

— Там подробно са описани и самите стандарти. Запознат ли си с тях?

— Напоследък бях доста зает — отвърнах. — Току-що се върнах от Корея.

— Не беше ли от Япония?

— Там беше междинното кацане.

— За колко време?

— За дванайсет часа.

— В Япония няма ли бръснари?

— Предполагам, че има.

— Нима дванайсет часа не им стигат, за да подстрижат един клиент?

— О, със сигурност им стигат.

— Раздел първи, глава осма, параграф втори: „Косата на военнослужещия трябва да бъде добре подстригана, с определена дължина, допринасяща за спретнатия вид.“ Това е цитат.