Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 23

— Значи ти смяташ, че някой ви е нападнал, за да може да се отърве от теб? Или пък за да вземе документа? Убили са всички, за да се отърват от теб? А взели ли са документа?

— Мисля, че не. Би ли събул десния ми ботуш? Само с една ръка не бих могъл да се справя.

Гиб се наведе и издърпа ботуша.

— Потърси из него — каза му Корнуол.

Гиб потърси малко, след което се обади.

— Тук има нещо — и го извади.

— Точно това е — той несръчно разгъна единствената страница и я показа на Гиб.

— Не мога да чета — каза той. — Измежду нас няма никой, който да може.

— То и без това е на латински.

— Нещо не мога да проумея — каза Гиб — и това е защо този документ се намира в тебе, а не у тях? Би трябвало да са те претърсили за него.

— Не, не е трябвало да ме претърсват. Те си мислят, че притежават документа. Оставих едно скрито копие на този оригинал на такова място, че да го намерят без много проблеми.

— Но след като си оставил копието.

— Аз го промених. Разбира се не много. Само на някои съществени места. Ако го бях променил много, щеше да стане твърде подозрително. Може би някой знае или пък се досеща за нещо, което пише в него. Малко е вероятно, не е възможно. Затова мисля, че те не търсеха документа, а мен. Някой иска да не съм между живите.

— Ти ми се доверяваш — каза Гиб. — Не трябваше. Нямаше нужда да ми разказваш това.

— Напротив, имаше — каза Корнуол. — Ако не беше ти вече щях да съм умрял. Може би те заплашва опасност като ме държиш при себе си. Ако искаш мога да изчезна. Само трябва да ми помогнеш да стигна да брега. А след това, ако някой те пита за мен, можеш да му кажеш, че никога не си ме чувал или виждал. Честно е да знаеш на каква опасност се подлагаш.

— He — каза Гиб.

— Какво не?

— Не, ние няма да те оставим да си тръгнеш. Никой не знае къде си. Никой не те е видял, а и аз не съм казвал на никого. Така или иначе, те ще си мислят, че си умрял.

— Предполагам, че си прав.

— Така че ти ще останеш тук, докато не се възстановиш. След това можеш да ходиш, където си искаш.

— Няма да чакам много. Предстои ми дълго пътуване.

— И на мен също — каза Гиб.

— И на теб? Мислех си, че вашият народ никога не напуска блатото. Друуд каза.

— Обикновено е така. Но там, между хълмовете живееше стар отшелник. Преди да умре ми предаде книга и една юмручна брадвичка. Помоли ме да ги занеса на един човек. Наричат го Свещеника от Кулата.

— Живее на северозапад от тук, нали?

— Така ми каза и отшелникът. Нагоре по течението на реката, на северозапад. Познаваш ли Свещеника от Кулата?

— Чувал съм за него. Живее на границата с Опустошената земя.

— Опустошената земя? Не знаех. Имаш предвид омагьосания свят?

— Точно така — отговори Корнуол. — Аз отивам именно на там.

— Значи можем да пътуваме заедно?

Корнуол кимна.

— До кулата да. Аз продължавам и след това.

— Знаеш ли пътя?

— До кулата ли? Не. Имам представа само най-общо от посоката. Има карти, но на тях не може много да се разчита.

— Имам един приятел — каза Гиб, — Хол от Кухото Дърво. Той пътува много. Вероятно той знае. Може да иска да дойде с нас, за да ни води.