Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 22

Той стана и точно се обърна да си тръгва, когато Корнуол го спря.

— Почакайте малко, Господин Друуд. Бих искал да ви благодаря за всичко, което направихте за мен.

Друуд кимна, а очите му се извиха в усмивка.

— Няма защо, млади човече. Чувствай се като у дома си.

Слънцето, което се изкачваше по небосклона, го стопляше и той затвори очи. В момента, когато го направи, пред него изникна картината от предишната вечер — внезапното нападение, мъжете изскачащи от гората, многобройните стрели, неясното просветване на остриетата. Всичко бе извършено тихо — без викове или шум, с изключение на този, който издадоха наранените мъже. А и не всички от тях извикаха, защото много от тях умряха почти веднага. Стрели пронизваха сърцата им.

Как се бе случило така, че той оживя? За това той си спомняше много малко — някакъв меч, който се приближаваше към главата му, инстинктивната му реакция да протегне ръце, за да отбие удара, след това падна. Спомняше си падането от коня, който яздеше, но нямаше спомени за земята. Просто знаеше, че е паднал, но не се е ударил — вероятно заради някакъв храст. Това бе логично, защото навсякъде около пътеката имаше гъсти храсти. Когато е паднал, са си помислили, че е умрял. След това изобщо не са го забелязали.

Той чу някакъв стържещ звук и отвори очи. Някаква друга лодка се приближаваше към сала. В нея седеше млад блатен човек, а пред него имаше кошница, пълна с миди. Корнуол седна.

— Ти би трябвало да си Гиб — каза той.

— Точно така — отвърна му Гиб. — Радвам се, че вече си по-добре.

— Казвам се Марк Корнуол. Те ми казаха, че си ми спасил живота.

— Радвам се, че успях. Бях там точно на време. Бореше се с един вълк с голи ръце. Доста кураж е нужен за такова нещо. Спомняш ли си?

— Много слабо — отвърна му Корнуол. — Само някои откъслечни неща.

Гиб слезе от лодката и сложи кошницата е миди върху сала.

— Ще можем да си сготвим много миди с лук. Нали обичаш?

— Да, много.

— Никой друг не ги прави така, както Мисис Друуд. Той се приближи и застана до Корнуол.

— Аз и Друуд отидохме там, тази сутрин. Намерихме телата на седмина. Всичко ценно бе свалено от тях. Не бяха оставили нищо — дори нож или поне кесия. Всичко им бе отнето. Дори седлата на конете. Било е дело на бандити.

— Не съм съвсем сигурен — каза Корнуол.

— Какво искаш да кажеш с това, че не си сигурен?

— Виж, ти ми спаси живота. Дължа ти нещо. А единственото, което мога да ти дам е истината. Друуд ми задаваше въпроси, но на него нищо не съм му казвал.

— Можеш да се довериш на Друуд — каза Гиб. — С него няма да имаш проблеми. Можеш да се довериш на всеки от блатото. Освен това, не трябва да ми казваш нищо. Не е необходимо да знам.

— По някакъв начин чувствам, че трябва да ти кажа — отвърна му Корнуол. — Аз не съм търговец. Аз съм или по-точно аз бях студент в университета Уалузинг. Откраднах един документ от университетската библиотека. Един приятелски настроен към мен таласъм ме предупреди да избягам, защото и други се интересували от този същия документ. Така че аз намерих един търговец и му платих, за да ми позволи да пътувам с него.