Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 19

— Какво искаш да ме питаш?

— Търся един човек. Учен, казва се Корнуол. Дочух, че пътувал с товарния трен, отправил се на север. Много е важно да го намеря.

— Защо е толкова важно да го намериш?

— Защото той е в опасност. В много по-голяма опасност, отколкото предполагах.

ГЛАВА ОСМА

Слънцето вече бе залязло, но дори тук, между дърветата, тъмнината все още не се бе простряла навсякъде. На запад небето беше ясно. Здрачът вече се промъкваше, но все още не бе успял да надвие светлината.

Гиб бързаше. Оставаше му повече от миля път, а по това време на годината нощта настъпваше внезапно.

Пътеката водеше надолу. Той трябваше да внимава много с камъните и стърчащите корени, в които можеше да се препъне. За малко се бе отбил при мината на джуджетата, за да каже на Снивли, че отшелникът е умрял. Бяха му предложили да остане за през нощта, но той не пожела, защото бързаше да се прибере у дома.

Той знаеше, че джуджетата ще разпространят вестта за смъртта на отшелника и ще се погрижат никой да не размести стената от камъни, която той бе поставил, за да превърне пещерата в гробница.

Мракът се сгъсти, докато той изминаваше последната част от пътеката, преди да отбие по следите, оставени от товарния трен. Точно когато започна да слиза по тях, дочу ръмжене някъде наблизо. Смрази се от ужас и спря, напрягайки слуха си. Сега, когато ръмженето изчезна, му се стори, че му се е причуло. След това се разнесе друг продължителен шум — полуръмжене, полуплач, а след това ужасен звук от разкъсващи зъби — лигави и раздиращи.

„Вълци! — помисли си той. — Вълци в атака.“ Почти инстинктивно, с всички сили, той нададе свиреп вой и с вдигната брадва се затича по пътеката. Когато по-късно си мислеше за това, което се случи, знаеше, че това е било единственото нещо, което е можел да направи. Ако се бе опитал да се върне или да ги заобиколи, независимо колко внимателно, те щяха да го усетят и действията му само щяха да ги накарат да го нападнат. Но тогава той изобщо не помисли за това, просто се хвърли напред с вой.

Когато успя да се промъкне през непроходимата гора и излезе на пътеката, веднага разбра какво се бе случило. Един-единствен поглед разкриваше всичко. Върху самата пътека имаше струпани тела — трупове на мъже и коне. Глутница вълци ги бяха заобиколили отвсякъде и се биеха помежду си за тях. Те бяха едри, лигави същества, които веднага се извъртяха или вдигнаха глава от пира, за да го погледнат.

Той видя и нещо друго — един мъж, все още жив, застанал на колене и обхванал с ръце гърлото на един вълк, опитвайки се да го отдалечи от себе си.

С яростен вик и високо вдигната брадва, Гиб скочи върху вълка. Вълкът се опита да избегне удара, но здравата хватка на коленичилия мъж го принуди да не помръдне. Това беше достатъчно, за да може острието на брадвата да достигне навътре в черепа му. Вълкът падна настрана. Задните му крака се мърдаха конвулсивно. Мъжът се отпусна напред и падна върху лицето си.