Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 18

В едната й част се намираше малко огнище. Също маса, столове, скрин и кофа за боклук.

— Здрасти — разнесе се глас зад гърба му. Той се обърна на пети, с ръка посягаща към ножа на колана му. На ръба на леглото му седеше някакво съсухрено същество с големи уши, облечено в дрипави кожени панталони и старо, тъмнозелено яке над тъмночервената му риза. На главата му се мъдреше островърха шапка.

— Кой по дяволите си ти? — попита Хол. — Явно имаш голямо самообладание.

— Аз съм таласъмът, обитаващ тавана на университет Уалузинг — обясни му съществото — и се казвам Оливър.

— Така вече е по-добре — каза вече успокоено Хол. Все пак ще ми кажеш ли какво търсиш тук?

— Дойдох, за да се срещна с тебе — отговори му таласъмът. — Но тебе те нямаше в къщи. А пък аз ставам нервен, когато седя на открито. Разбираш ме, нали съм таласъм.

— Значи влезе вътре, за да ме изчакаш. За твой късмет Куун не е бил вътре, иначе е щял да те изкара от тук.

— Куун?

— Голяма миеща мечка. Той е мой приятел. Живее с мен.

— А, домашен любимец значи.

— Не. Приятел.

— Ще ме изгониш ли?

— Не. Ти просто ме изплаши. Гладен ли си?

— Малко — отговори таласъмът. — Имаш ли малко сирене?

— Нямам никакво — каза Хол. — Но мога да ти предложа царевична каша или ябълков пай.

— Царевична каша ми звучи добре.

— Добре тогава, това ще вечеряме. Мисля, че имам и малко мляко. Купувам го от дърваря. Вярно е, че живее далече, но наоколо той е единственият притежател на крава. Имам и кленов сироп за подслаждане.

Таласъмът облещи очи.

— Та това звучи фантастично! — каза той.

— Ще стъкмя огън. Мисля, че би трябвало да са останали въглени. Отдалече идвате, господин таласъм.

— Пътувах надлъж и нашир — обясни му таласъмът. — Краката ми са уморени, а духът ми изтерзан. Налагаше се да бъда непрекъснато на открито, а все още не съм привикнал.

Хол се отправи към огнището и разрови пепелта. Разкриха се червеникави светлинни. Той постави малко прахан и се наведе, за да раздуха въглените. Припламна малка искра, която угасна, а след това отново заблещука. Хол добави няколко съчки. Той приклекна и каза:

— Сега вече си имаме огън. Има и пшеница, но трябва да я донесем тук вътре. Това можем да свършим и по-късно. Вероятно ще се наложи да ми помогнеш.

— От все сърце ще го направя — каза Оливър.

Хол отиде към шкафа и от там взе дървена лъжица и съд за разбъркваме. От скрина, намиращ се под шкафа, взе царевично брашно и го изсипа в съда.

— Ти каза, че си дошъл, за да се срещнеш с мене.

— Да, хората ми казаха да отида и да се срещна с Хол от Кухото Дърво. Те казаха, че Хол е в течение на всичко, което се случва, а и че той познава горите и всичко в тях. Дърварят ми обясни как да намеря дървото ти. Сигурно това е този с кравата, за който вече ми разказа, въпреки че аз не я видях.