Читать «Къщата» онлайн - страница 8

Днес щеше да бъде погребението й.

Скот си помисли, че много често през трите месеца, докато бяха женени, носеше кафето в леглото, когато тя се събудеше. После се настаняваха удобно и го пиеха заедно.

Все още я виждаше как слага на свитите си колене чинийката, подпряла гръб на купчина от възглавници, и се шегува за месинговата табла на леглото.

— Мама ми подреди стаята, когато бях на шестнайсет години — бе му обяснила тя със задъхания си глас. — Толкова ми се искаше да си купя такова легло, но тя твърдеше, че нямам усет към интериора — месинговите легла вече не били модерни. Когато започнах да печеля, първата ми работа беше да си купя най-натруфеното, което можах да открия. Трябва обаче да призная, че тапицираните табли са много по-удобни, защото човек има къде да си облегне главата.

Той бе взел чашката и чинийката от ръцете й, бе ги сложил на пода и й бе предложил:

— Облегни се на мен.

Странно защо точно този спомен изплува в съзнанието му. Скот влезе в кухнята, направи кафе, препече си филийка и седна на плота. Предната част на къщата гледаше към улицата, а задната — към езерото. През страничния прозорец сред зеленината се виждаше къщата на семейство Спрейг.

Неотдавна Вивиан му бе казала, че скоро ще настанят мисис Спрейг в болнично заведение.

— Хенри не иска да я посещавам, но ще трябва да го поканим на гости, когато остане сам — бе заявила тя. — Приятно ми е да идват хора у дома, когато сме заедно с теб. — Бе обвила с ръце врата му и силно го бе прегърнала. — Ти наистина ме обичаш, нали Скот?

Колко пъти я беше уверявал, прегръщал, галил косата й, докато най-накрая Вивиан започваше да изброява причините, поради които тя самата го обичаше:

— Винаги съм си представяла своя съпруг висок, какъвто си ти. Мечтаех да бъде рус и красив, за да ми завиждат всички. Ти си такъв и хората ми завиждат. Но най-много ми се искаше да е луд по мен.

— И аз съм — непрекъснато й бе повтарял той.

Скот се взираше през прозореца и си мислеше за последните две седмици, когато някои от братовчедите на семейство Карпентър и много приятели на Вивиан дойдоха да го утешат веднага след изчезването й. Но много други не го направиха. Родителите й се държаха настрана. Знаеше, че голям брой хора смятат, че се е оженил по сметка. В някои вестници в Бостън и на Кейп Код бяха отпечатани интервюта, в които се изказваха скептични становища относно обстоятелствата около трагедията.

Семейство Карпентър бяха известни в Масачузетс от поколения. От тях бяха произлезли сенатори и губернатори. Всичко, което се случеше с тях, се коментираше.

Стана и отиде до печката, за да си долее кафе. Изведнъж го обсеби мисълта за предстоящите часове, за църковната служба и за погребението, за неизбежното присъствие на журналистите. Всички щяха да го гледат.

— Проклети да са! Ние се обичахме! — извика разярено той и тресна кафеварката върху печката.

Отпи бързо голяма глътка кафе. Изгори си устата, изтича до умивалника и изплю кафето.

6

Спряха в Бъзардс Бей, за да купят кафе, кифли и последния брой на „Бостън Глоуб“. Докато пълното комби минаваше по моста Сагъмор, Помили въздъхна: