Читать «Къщата» онлайн - страница 55

Чудеше се дали Помили е послушала съвета й да помоли Хенри Спрейг да й предостави архива на Фийби. Но докато се движеше по магистралата с трите платна, й хрумна и друга мисъл. В началото на осемнайсети век съществувала практика морските капитани да вземат съпругите и децата си на дългите пътешествия. Някои от тези жени си водили дневници, които сега бяха в Женската библиотека в Брустър. Все още не беше намерила време да ги прочете, но сега би било интересно да ги прегледа, за да види дали случайно не е останало нещо от съпругата на капитан Фриман.

Денят беше хубав, и както предполагаше, единствената кола на паркинга беше на Алана Мартин — другата жена, която също работеше в библиотеката на доброволни начала в понеделник. Ще имам много време за четене днес следобед, помисли си Джан.

— Тези момичета са обикаляли доста — промърмори тя на Алана един час по-късно, докато седеше на дългата маса с десетина дневника, натрупани около нея. — Една от тях пише, че била две години на борда на кораба. Ходила в Китай и в Индия, родила по време на буря в Атлантическия океан и се прибрала вкъщи освежена и спокойна, независимо от трудностите по време на плаването. Сега е ерата на реактивните самолети, но аз никога не съм била в Китай.

Дневниците бяха невероятно увлекателни, но в тях никъде не се споменаваше за съпругата на капитан Андрю Фриман. Накрая Джан се отказа и заяви:

— Сигурно съпругата на капитан Андрю Фриман никога не се е захващала с писане на дневник или ние просто не разполагаме с него.

Алана проверяваше лавиците, за книги, които не са на местата си. Спря и си свали очилата. Правеше го винаги когато се сещаше за нещо.

— Капитан Фриман — започна да разсъждава на глас тя. — Спомням си, че преди години намерих нещо за него по молба на Фийби Спрейг. Дори мисля, че имаме някъде негов портрет. Израснал е в Брустър.

— Не знаех — отвърна Джан. — Бях останала с впечатление, че е от Чатам.

Алана отново си сложи очилата.

— Чакай да погледна.

След няколко минути Джан вече четеше летописите на Брустър и си водеше бележки. Преписа от книгата факта, че майката на Андрю е била Елизабет Никърсън, дъщеря на Уилям Никърсън от Ярмът, която през 1653 година се оженила за фермера Самюъл Фриман. Като сватбен подарък получила от баща си четирийсет акра земя в хълмистата местност около Ярмът и десет акра в Монъмой, както се наричал по онова време Чатам.

Може би къщата „Помни“ впоследствие е била построена върху земите в Чатам, помисли си Джан.

Самюъл и Елизабет имали трима синове — Кейлъб, Самюъл и Андрю. Две от момчетата починали наскоро след раждането си. Оцелял само Андрю. На десетгодишна възраст отплавал с едномачтовия платноход „Мери Лу“, чийто капитан бил Натаниъл Бейкър.