Читать «Къщата» онлайн - страница 42

Сервитьорката им донесе сметката. Когато остави парите на масата, Хенри я погледна. Имаше притеснен и потиснат вид, а жизнерадостната й усмивка беше странно отнесена. Познала ме е, каза си той, и сега се чуди дали я свързвам със Скот Коуви.

Стана му приятно от откритието и нямаше намерение да се издава. Изправи се с усмивка на безразличие и дръпна назад стола на Фийби.

— Готова ли си, скъпа?

Фийби се втренчи в сервитьорката и я попита:

— Как си, Тина?

25

Нат Куган и жена му Деби имаха малка моторница. Купиха я на старо, когато момчетата бяха малки, но благодарение на щедрите грижи на Нат тя все още беше в отлично състояние. Тъй като синовете им щяха да прекарат следобеда във Фенуей Парк, наблюдавайки мача на „Ред Сокс“, Нат предложи на Деби да се разходят с лодката. Тя повдигна вежди.

— Нали не обичаш да ходиш на излет?

— Не обичам да седя сред полето, където мравките пълзят навсякъде.

— Мислех си, че ще провериш кошовете за омари, а после ще се върнеш да гледаш мача — сви рамене Деби. — Нещо не разбирам, но няма значение. Ще приготвя сандвичи.

Нат погледна с обич жена си. Човек не може да скрие нищо от Деб, помисли си той.

— Не, почини си малко. Аз ще се погрижа за всичко.

Отиде до магазина за деликатеси и купи сьомга, пастет, солени бисквити и грозде. Не бих се отказал от нищо, което предлагат, каза си той.

— Доста съблазнителни неща — отбеляза Деб, докато прибираше продуктите в кошницата с капака. — Лебервурстът свършил ли беше?

— Не, просто купих това, което ми се ядеше — отвърна Нат и извади от хладилника изстуденото вино.

— Да не се чувстваш гузен? — попита Деби, след като прочете етикета. — Виното е доста скъпо.

— Знам. Хайде да побързаме, защото по-късно следобед времето ще се развали.

Пуснаха котва на миля и половина от Монъмой Айланд. Нат не каза на жена си, че точно тук Вивиан Коуви е прекарала последните часове от живота си. Страхуваше се, че може да се разстрои.

— Наистина е приятно — призна Деби. — Но защо изведнъж се отказа от шезлонгите?

— Реших, че би било интересно да направим промяна.

Разстла едно старо одеяло на палубата и нареди храната. Беше донесъл възглавници, върху които да седнат. Наля вино в чашите.

— Ей, не се увличай — възпротиви се Деби. — Не искам да ми се замотае главата.

— Защо не? — попита Нат. — Нищо не ни пречи да поспим, след като се нахраним.

Слънцето припичаше. Лодката се поклащаше леко. Пийваха си от виното, хапваха сирене и пастет, откъсваха и по някое зърно грозде и го пъхаха в уста. След един час изпразниха бутилката и на Деби й се приспа.

— Не мога да повярвам, че го изпихме всичкото — заяви тя.

Нат опакова храната, която беше останала, и я прибра в кошницата.

— Какво ще кажеш да подремнем? — попита я той и нареди възглавниците една до друга върху одеялото. Знаеше, че жена му не носи пиене през деня.

— Добра идея. — Деби се излегна и веднага затвори очи.

Нат се настани до нея и започна да разсъждава върху фактите, до които се беше добрал през последните няколко дни. В петък, след като прегледа снимките от аутопсията, се отби у Скот Коуви. Обяснението на Коуви, че жена му вероятно е преместила смарагдовия пръстен на лявата си ръка, му се стори прекалено гладко и добре заучено.