Читать «Къщата» онлайн - страница 40

— От дете познавам семейство Спрейг — отвърна Адам. — Във всеки случай възнамерявах да се отбия у тях. Знам ли? Може би Хенри с удоволствие ще те уведоми за проучванията на Фийби.

Когато се прибраха, Ейми гледаше телевизия в гостната.

— Хана нито веднъж не се събуди — заяви тя. — Ходех да я гледам през половин час. — Докато Помили я изпращаше, Ейми стеснително й обясни: — Чувствам се ужасно тъпо, защото ви казах, че има нещо странно в стаята на Хана. Сигурно съм се поддала на историята, която Кари Бел разпространяваше: че е видяла люлката да се клати, а покривката на леглото е изглеждала така, сякаш някой е седял на него.

Помили усети как гърлото й пресъхна.

— Не съм я чувала, но ми се струва абсурдно.

— И на мен. Лека нощ, мисис Никълс.

Помили веднага отиде в стаята на бебето. Адам вече беше там. Хана спеше сладко в любимата си поза с вдигнати нагоре ръчички.

— Вече не върви да я наричаме нейно капризно величество.

— Колко имена има всъщност това нещастно дете? — попита Помили няколко минути по-късно, докато се пъхаше в леглото.

— Не мога да броя дотолкова. Лека нощ, скъпа! — Адам я притисна до себе си. — Надявам се, че прекара добре.

— Да. — След малко промърмори: — Не ми се спи. Ще те притеснявам ли, ако почета?

— Знаеш, че мога да спя дори ако стаята е празнично осветена — каза той и прегърна възглавницата си. — Когато Хана се събуди, раздрусай ме силно и аз ще се оправя с нея. Цяла седмица ставаш рано заради нея.

— Чудесно! — Помили се пресегна, взе очилата си за четене и разтвори една от книгите за ранната история на Кейп Код, която беше взела от библиотеката. Беше тежка, с набръчкана от влагата корица и с трошливи и прашни страници. Но беше невероятно увлекателна.

С изненада научи, че момчетата отплавали в океана още на десетгодишна възраст и някои от тях ставали капитани на собствените си кораби едва навършили двайсет. Реши, че ще е интересно в новата книга Дейвид да бъде момче, избрало за своя кариера мореплаването.

Стигна до главата, в която се даваха кратки биографии на някои от най-известните мореплаватели. Погледът й се спря върху едно име. Капитан Андрю Фриман, роден през 1663 г. в Брустър, отправил се в океана още като дете; сдобил се с кораба си „Годспийд“ на двайсет и три години. Лоцман и шкипер, той се ползвал с репутацията на невероятно безстрашен моряк и дори пиратите не го закачали. Удавил се през 1707 г., когато противно на здравия разум отплавал, след като знаел, че излиза североизточен вятър, предвещаващ буря. Мачтата му се счупила и корабът потънал с целия екипаж. Останки от него били изхвърлени на голямо разстояние по пясъчния нанос.

Трябва да открия повече подробности за този човек, помисли си Помили. В два часа най-накрая остави книгата на нощното шкафче и загаси лампата. Почувства оживлението, което винаги я обземаше, когато сюжетът на книгата ясно се оформяше в съзнанието й.

Хана се размърда в седем без петнайсет. Както беше обещала, Помили събуди Адам и затвори очи. След няколко минути той се върна в спалнята. Носеше Хана на рамото си, тя все още беше сънена.