Читать «Къщата» онлайн - страница 39

— Във версията, която чух, се разказва, че някакъв морски капитан я построил за младата си съпруга. После я напуснал, като научил, че има връзка с друг мъж.

— Съществуват и други важни подробности. Предполага се, че съпругата му Мехитабел му се е клела във вярност. На смъртното си легло е дала обет да остане в къщата, докато й върнат бебето. Но, естествено, за половината от старите къщи в Кейп Код се носят легенди. Някои напълно здравомислещи хора смятат, че домът им е обитаван от духове.

— Обитаван от духове?!

— Да. Една моя приятелка купи стара къща, съвсем съсипана от хора, които сами са се опитвали да я преустроят. Възстановиха я и я обзаведоха с оригинални мебели. Една сутрин тя се събудила от шум по стълбите. После вратата на спалнята се отворила. Жената се кълне, че по килима имало следи от стъпки.

— На нейно място щях да умра от страх.

— Сара твърди, че е изпитала невероятно блаженство. Почувствала се като дете, когато майка му подпъхва одеялото, докато го завива. После усетила потупване по рамото и сякаш чула глас, който промълвил: „Толкова се радвам, че се погрижихте за дома ми.“ Сигурна е, че е била първата собственица, доволна от възстановяването на къщата.

— Видяла ли е някога призрак?

— Не. Сара вече е вдовица и е доста стара. Уверява ме, че от време на време усеща присъствие, което й действа добре. Според нея просто двете възрастни дами съжителстват щастливо в къщата.

— Вярвате ли на тази история?

— Не бих казала, че се съмнявам в достоверността й.

Помили отпи от кафето и събра смелост да зададе следващия си въпрос.

— Имали ли сте някакво странно усещане в стаята на бебето в къщата „Помни“? Искам да кажа, в помещението до голямата спалня.

— Не, но ние не сме го ползвали. Знаете ли, миналата година, след като почина съпругът ми, възнамерявах да остана в къщата. Но понякога ме обземаше толкова силна тъга, че реших да я напусна. Не биваше да позволявам на Том сам да прави този тежък ремонт, макар че му беше много приятно.

Помили се чудеше дали всеки човек изпитва вина, щом загуби някого, когото е обичал. Огледа стаята. Адам разговаряше прав с още трима мъже. Маргарет, брюнетката от Истхам, се приближи до тях и възхитено му се усмихна. Може би е възкръснало старото чувство, помисли си Помили. Не бих казала, че й се сърдя.

Джан Пейли заяви:

— Купих и четирите ви книжки за Дейвид и ги подарих на внука си. Прекрасни са. Подготвяте ли нова?

— Да. В нея смятам да разкажа за Кейп Код от края на седемнайсети век. Вече започнах да преглеждам някои издания за този период.

— Жалко, че не можете да поговорите с Фийби Спрейг. Преди да се разболее, тя беше много добър историк. Подготвяше материал за къщата „Помни“. Навярно Хенри ще ви предостави за ползване част от архива й.

Събирането свърши в десет и половина. По пътя към къщи Помили спомена на Адам за предложението на Джан Пейли.

— Мислиш ли, че е удобно да помоля мистър Спрейг да ми даде някои материали на съпругата си или поне да ми каже къде е открила най-добрите източници?