Читать «Къщата» онлайн - страница 32

Скот Коуви беше зашеметяващо красив, с правилни, изразителни черти, загорял от слънцето. Тъмнорусата му коса, макар и късо подстригана, образуваше едри къдрици. Беше слаб, но широките му рамене издаваха сила. Когато Адам й го представи, Помили осъзна, че трудно може да устои на очите му. Бяха с цвят на лешник, но я порази не цветът им, а страданието в тях. Същото страдание виждаше в собствените си очи след смъртта на Боби, когато се погледнеше в огледалото.

Той е невинен, реши Помили. Готова съм да се обзаложа, че е така. Държеше Хана с дясната си ръка. Усмихна се, премести я в лявата и се ръкува с него.

— Приятно ми е да се запозная с вас… — каза тя и се поколеба как да продължи. Беше почти на същата възраст като нея, близък на една от най-добрите приятелки на Адам. Как би трябвало да се обърне към него? „Мистър Коуви“ звучеше много официално. — … Скот — завърши изречението си тя. Посегна да вземе шишето на бебето. — А сега двете с Хана ще ви дадем възможност да си поговорите. — Отново се поколеба. Би било невъзпитано от нейна страна да пренебрегне повода за посещението му. — Вече ви казах онзи ден по телефона, че страшно съжалявам за съпругата ви.

— Благодаря ви. — Гласът му беше тих, плътен и мелодичен.

Глас, на който човек може да вярва, помисли си Помили.

Хана изобщо нямаше намерение да заспива. Когато Помили я сложи в креватчето, тя се разрева, бутна шишето и изрита одеялцето.

— Ще те дам за осиновяване — заплаши я с усмивка Помили. Погледна към старинната люлка. — Не ме слушай какво говоря.

Върху малкото единично легло имаше две възглавници. Помили сложи едната в люлката, подпря с нея все още протестиращата Хана и я покри с тънко юрганче. Седна на края на леглото и започна да я люлее. Хана се успокои и след няколко минути затвори очи.

Клепачите на Помили също натежаха. Трябва да сваля банския си костюм, помисли си тя. Но той е сух и всъщност няма значение, че ще поспя с него. Легна, разгъна плетеното одеяло и се покри с него. Хана проплака.

— Добре, добре — измърмори Помили, протегна ръка и леко я залюля.

Не знаеше колко време беше изминало, преди да се събуди от шума на леки стъпки. Отвори очи и реши, че е сънувала, защото в стаята нямаше никой. Но беше студено. Прозорецът беше отворен и вятърът нахлуваше през него. Премигна и погледна над ръба на леглото. Хана спеше блажено.

Боже, колко щастливо дете си, помисли си тя. Дори докато спя, се грижа за теб!

Люлката се клатеше.

21

— Къщата е прекрасна — отбеляза Скот Коуви, следвайки Адам в библиотеката. — С жена ми я разгледахме няколко дни преди смъртта й. Възнамеряваше да я купи, но тъй като беше от Нова Англия, си даваше вид, че не бърза.

— Елейн ми спомена. — Адам посочи единия от двата очукани стола до прозореца и се настани на другия. — Не е нужно да казвам, че мебелите са купени на безценица от разпродажби.

Коуви се усмихна и отвърна:

— Вив беше пълна с идеи да обикаля по антикварните магазини и да придаде на стаите вида, който са имали в началото на осемнайсети век. Миналото лято работила известно време като дизайнер по вътрешно обзавеждане. Радваше се като дете, че ще има възможност сама да подреди къщата.