Читать «Къщата» онлайн - страница 30

Мери Хигинс Кларк

— Ан, казах ти…

— Не ми се искаше да повярвам — отвърна тя, след като кимна.

— Защо не ви се искаше да повярвате, мисис Карпентър? — попита бързо Нат.

Обясниха му причините, които ги караха да се съмняват в зет си, но Нат беше разочарован.

— Разбирам, че ви е тежко, защото не сте открили снимки на дъщеря си в къщата й — каза той. — Но от опит знам, че при подобна трагедия хората реагират различно. Някои изваждат всичките снимки на човека, когото са загубили, докато други ги прибират, дори ги унищожават, раздават дрехите му, продават колата му, сменят жилището си, сякаш смятат, че като заличат следите от присъствието му, по-лесно ще преживеят болката. — После се опита да поведе разговора в съвсем различна посока. — Вие сте се запознали със Скот Коуви, след като дъщеря ви се е омъжила за него. Сигурно сте се притеснявали, понеже не сте знаели нищо за този мъж. Дали случайно не сте се помъчили да разберете нещо за семейството му?

— Да, наистина, направих известни проучвания — кимна Греъм Карпентър. — Не бяха особено задълбочени, но се оказа, че говори истината. Роден е и е израснал в Кълъмбъс, Охайо. Баща му и мащехата му се преместили в Калифорния. Учил в университета в Канзас, но не го завършил. Опитал да пробие като актьор, ала не успял, и работил като административен директор на няколко театрални групи. Ето как са се запознали миналата година с Вивиан. — Той се усмихна тъжно. — Вивиан ни намекна, че имал лични доходи. Според мен го измисли заради нас.

— Ясно. — Нат стана от стола. — Трябва да призная, че всичко, което ми казахте, е вярно. Дъщеря ви беше луда по Коуви, а и той се държеше като влюбен. Възнамерявали да ходят на Хавайските острови и Вивиан споменала пред няколко души, че е решила да усвои добре подводното плуване, докато заминат. Искала да прави всичко с него. Скот е отличен плувец, но никога не е управлявал лодка, преди да се запознае с Вивиан. Бурята се очакваше чак след полунощ. Честно казано, тя е имала опит и е била длъжна да включи радиото, за да чуе прогнозата за времето.

— Това значи ли, че се отказвате от разследването?

— Не. Но освен очевидните факти, че Вивиан е била богата млада жена, и че двамата са живели заедно много кратко време, няма нищо, за което да се хвана.

— Разбирам. Благодаря ви, че споделихте тези подробности с нас. Ще ви изпратя.

Бяха стигнали до вратата на остъклената веранда, когато Ан Карпентър извика след тях:

— Мистър Куган!

Нат и Греъм Карпентър се обърнаха.

— Може ли да ви попитам още нещо? Знам, че тялото на дъщеря ми е било в ужасно състояние, понеже е престояло дълго време във водата и рибите са го обезобразили…

— Боя се, че това е самата истина — съгласи се Нат.

— Скъпа Ан, защо трябва да се измъчваш? — възпротиви се съпругът й.

— Държа да ме изслушате, мистър Куган. Бяха ли запазени пръстите на дясната ръка на дъщеря ми?

— Едната й ръка беше в окаяно състояние, но не и другата — отвърна Нат след известно колебание. — Мисля, че дясната беше обезобразена, но ще проверя снимките от аутопсията. Защо се интересувате?