Читать «Къщата» онлайн - страница 33

Адам изчакваше.

— По-добре да говорим по същество — отбеляза Скот. — Първо искам да ви благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен. Знам, че сте на почивка и не бихте го направили, ако Елейн не ви беше помолила.

— Вярно. Елейн ми е стара приятелка и очевидно смята, че се нуждаете от помощ.

Коуви вдигна ръце, показвайки с жеста колко е безсилен.

— Мистър Никълс…

— Адам.

— Адам, на мен ми е ясно защо хората говорят разни неща. За тях аз съм един съвършено непознат човек. Вивиан беше богата. Но, кълна се, не знаех, че разполага с толкова много пари. Вив се чувстваше ужасно несигурна и умееше да мълчи. Обичаше ме, но още не се беше убедила напълно колко много я обичах аз. Имаше много ниско самочувствие. Мислеше, че хората й обръщат внимание само заради родителите й и заради парите, които е наследила.

— Защо имаше толкова ниско самочувствие?

По лицето на Коуви се изписа горчивина.

— За всичко е виновно проклетото й семейство. Първо, родителите й не я искали, а когато се родила, се опитали да я направят копие на сестрите й. Единственото изключение била баба й. Разбирала Вив, но за съжаление била инвалид и прекарвала по-голямата част от времето си във Флорида. Вив ми каза, че й е оставила под попечителство един милион долара, и преди три години, когато навършила двайсет и една години, си получила наследството. Платила шестстотин хиляди долара за къщата, а с другите пари се издържала, и, както ми обясни, до трийсет и пет годишна възраст нямало да получи нито цент. Според представите на хората тя беше добре материално, но аз имах впечатлението, че ако нещо се случи с нея, останалата част от наследството ще се превърне в собственост на близките на баба й. След смъртта й аз получих къщата, но не смятах, че са й останали повече от стотина-двеста хиляди долара. Не знаех, че вече притежава пет милиона долара.

Адам сключи ръце и впери очи в тавана, мислейки на глас.

— Дори и да е разполагала само с толкова пари, за колкото ви е споменала, хората биха имали пълно право да твърдят, че за три месеца брак сте получили достатъчно. — Погледна към Коуви и изведнъж попита: — Дали е било известно на някого, че жена ви не е споделила с вас какво е истинското й материално състояние?

— Не знам.

— Нямаше ли близки приятели, на които би могла да се довери?

— Не. Вивиан не общуваше с хора, за които бих казал, че са й близки приятели.

— Нейните родители одобряваха ли брака й?

— Научиха, след като вече се бяхме оженили. Вивиан реши така. Искаше да сключим граждански брак без много шум, после да прекараме медения си месец в Канада и когато се върнем, да поканим гости у дома. Родителите й били страшно изненадани и аз ги разбирам. Възможно е да ги е уведомила, че не съм наясно с размера на наследството й. Колкото и предизвикателно да се държеше, Вив силно се надяваше, че ще приемат женитбата й нормално.

Адам кимна и заяви:

— По телефона ми споменахте, че някакъв детектив се е интересувал от пръстен, който бил семейна реликва.