Читать «Къщата» онлайн - страница 29

— Каза, че два пъти си глобявана заради превишена скорост. Според него може да се докаже, че не си забелязала предупредителните светлини, защото си искала да изпревариш влака. — Лицето на Адам беше станало мрачно. — Не се тревожи, скъпа. Няма да му дам възможност да го направи.

Областният прокурор наистина се отказа да заведе дело срещу нея, когато Адам му представи безкрайно дълъг списък от катастрофи, станали на този прелез.

Една от причините хората да осъждат толкова строго Скот Коуви е фактът, че не е слушал прогнозата за наближаващата буря.

Не ме интересува, че защитата на Скот ще наруши почивката ни. Той се нуждае от помощта, която навремето бе необходима на мен.

19

Къщата на семейство Карпентър в Остървил не се виждаше от шосето. Докато преминаваше през портата и караше по широката алея, Нат Куган наблюдаваше ниско окосената трева и красиво оформените цветни лехи. Внушително, няма що, помисли си той. Тук са хвърлени много пари, но всичко е правено с вкус. Аристокрация.

Спря пред къщата. Беше стара викторианска постройка с широка веранда и резбовани решетки. Дървените им летви бяха посивели, но капаците и рамките на прозорците бяха снежнобели и блестяха на следобедното слънце.

Сутринта, когато им се обади, Нат се учуди на готовността, с която бащата на Вивиан Карпентър се съгласи да разговарят.

— Искате ли да дойдете днес, детектив Куган? Бяхме решили следобед да поиграем голф, но има достатъчно време и за това.

Нат не очакваше подобна реакция. Семейство Карпентър не се ползваха с репутацията на хора, до които достъпът е лесен. Смяташе, че ще получи леден отговор и въпрос относно причината, поради която иска да се види с тях.

Интересно, помисли си той.

Прислужницата го заведе до остъклената веранда в задната част на къщата, където Греъм и Ан Карпентър седяха на плетени столове с възглавници в ярки цветове и пиеха чай с лед. На погребението Нат остана с впечатлението, че са студени хора. Единствените сълзи, пролети за Вивиан Карпентър Коуви, бяха на съпруга й. Гледайки двойката пред себе си, той притеснено осъзна, че е сгрешил. Аристократичните лица и на двамата й родители бяха видимо напрегнати, но по тях се четеше тъга.

Поздравиха го тихо, предложиха му чай с лед или някаква друга напитка, каквото желае. След като Нат отказа, Греъм Карпентър премина директно към въпроса.

— Не сте тук, за да ни изкажете съболезнования, нали, мистър Куган?

Нат беше предпочел да седне на стол с права облегалка. Наведе се напред със сключени ръце — поза, която според колегите му несъзнателно заемаше, когато се готвеше да направи решителен ход.

— Аз наистина бих искал да ви изкажа съболезнования, но вие сте прав, мистър Карпентър. Не по тази причина дойдох при вас. Ще бъда откровен. Според мен смъртта на дъщеря ви не е била нещастен случай, но за да го докажа, ще трябва да се срещна с много хора и да задам много въпроси.

Сякаш ги удари с оголен проводник, по който течеше ток. Апатията изчезна от лицата им. Греъм Карпентър погледна жена си.