Читать «Къщата» онлайн - страница 25

— Мисис Никълс, обажда се Скот Коуви. Елейн Аткинс ми даде телефонния ви номер. Мистър Никълс вкъщи ли е?

Скот Коуви! Помили се сети за името.

— Не, няма го. Ще се върне утре. Потърсете го късно следобед.

— Благодаря ви. Извинявайте за безпокойството.

— Няма нищо. Съжалявам за съпругата ви.

— Ужасно е. Надявам се, че мъжът ви ще ми помогне. Не стига, че загубих Вив, но на всичкото отгоре хората от полицията се държат с мен така, сякаш не смятат смъртта й за нещастен случай.

Няколко минути по-късно се обади Адам. Гласът му звучеше уморено.

— Близките на Кърт Потър са решили на всяка цена да върнат Сюзан обратно в затвора. Знаят, че го е убила при самоотбрана, но не го признават. Защото в противен случай би трябвало да признаят също, че не са обърнали внимание на предупрежденията й.

Личеше му, че е изтощен. Само след три дни почивка вече се беше върнал в кантората. Не й се искаше да споменава за молбата на Скот Коуви. На следващия ден, когато Адам се върнеше, щеше да се опита да го убеди да се срещне с Коуви. Разбираше много добре какво означава полицията да постави под съмнение факта, че трагедията е била нещастен случай.

Увери го, че двете с Хана са добре, макар и Адам да им липсва. После му каза, че се е захванала с проучването на материалите за новата си книга.

Разговорите със Скот Коуви и с Адам обаче я разсеяха и към девет часа загаси осветлението и се качи на горния етаж.

Погледна Хана, която си спеше кротичко, а после пое дълбоко въздух през носа. Откъде идваше тази миризма на мухъл? Открехна малко по-широко прозореца. В стаята веднага нахлу соленият порив на вятъра. Така е по-добре, помисли си Помили.

Сънят не дойде лесно. Железопътният прелез, през който премина на връщане от летището, събуди ярки спомени за ужасната катастрофа. Сети се за предупредителните светлини в деня на нещастието. Беше сигурна, че ги погледна, защото винаги го правеше машинално. Но слънцето грееше силно и тя не разбра, че светят. Първите признаци за това, което щеше да се случи, бяха вибрациите от приближаващия се влак. После чу неистовия, остър писък на свирката.

Гърлото й пресъхна, кръвта се отдръпна от устните й. Но този път поне не се разтрепери, а скоро потъна в неспокоен сън.

В два часа подскочи и седна в леглото. Бебето се късаше от рев, а къщата ехтеше от шума на летящия към нея влак.

16

5 август

Адам Никълс не можеше да се освободи от чувството, че нещо не е наред. Непрекъснато се събуждаше от някакъв неясен, тревожен сън, който не беше в състояние да си спомни.

В шест часа, когато слънцето се показа над Пет Ривър, отметна завивката и стана. Направи си кафе и го изнесе на терасата. Искаше му се вече да е седем и половина, за да се обади на Помили. Трябваше да почака, защото бебето вече обикновено се събуждаше след седем.

Докато си мислеше за Помили и Хана, по устните му заигра усмивка. Неговото семейство. Чудото, което стана преди три месеца, когато се роди Хана. Тъгата по загубата на Боби сякаш започна постепенно да се притъпява и у двамата. Преди една година по това време беше сам на Кейп Код и въобще не се надяваше, че ще продължат да живеят заедно с Помили. Говори с психиатър и разбра, че смъртта на дете в семейството обикновено води до разпадане на брака. Лекарят му обясни, че болката понякога пречи на родителите да живеят под един и същ покрив.