Читать «Къщата» онлайн - страница 23

— Нямам никакви планове. Все още ми се струва, че всичко е само лош сън. Като че ли не мога да повярвам. Както знаете, двамата с Вив търсехме да купим по-голяма къща. Спалните на горния етаж са малки. Не ни се искаше, след като ни се роди дете, домашната помощница постоянно да ни се мотае в краката. Дори бяхме измислили име — Греъм, ако е момче, а Ан, ако е момиче. Вивиан ми каза, че непрекъснато ви е поднасяла разочарования, и искаше по някакъв начин да покаже уважение към вас. Смяташе, че вината е у нея, а не у вас.

Ан почувства, че в гърлото й заседна бучка. Гледаше как съпругът й конвулсивно стиска устни.

— Въобще не се разбирахме — тихо отбеляза Ан. — Понякога става така и родителите се надяват, че нещата ще се оправят. Бих се радвала, ако Виви наистина е имала намерение да промени отношението си към нас. Във всеки случай ние определено не искахме повече да се караме с нея.

Телефонът иззвъня. Скот скочи.

— Ще отида да се обадя — каза той и бързо се отправи към кухнята.

Миг по-късно Ан с изненада установи, че мъжът й си взе чашата и тръгна по коридора към банята. Върна се в момента, в който Скот влезе.

— Сложих още малко вода в уискито — обясни Греъм.

— Трябваше да вземете студена вода от хладилника в кухнята — отвърна Скот. Разговорът не беше свързан с нещо лично. Собственичката на агенцията за недвижими имоти се интересува дали е удобно да доведе един купувач. Казах й, че няма да продавам къщата.

— Скот, искаме да ви попитаме нещо. — Греъм Карпентър се опитваше да овладее гласа си. — Става въпрос за смарагдовия пръстен на Вивиан. От поколения е собственост на семейството на майка й. Сега у вас ли е?

— Не.

— Вие идентифицирахте тялото. Вивиан никога не го сваляше от пръста си. Не беше ли на ръката й, когато я откриха?

— Мистър Карпентър, добре че не видяхте с мисис Карпентър тялото. — Скот извърна очи. — Толкова беше обезобразено от рибите, че беше неузнаваемо. Ако пръстенът беше у мен, веднага бих ви го дал. Знам, че е семейна реликва. Има ли нещо друго от вещите на Вивиан, което бихте желали да получите? Дрехите й дали ще станат на сестрите й?

— Не… не. — Ан трепна.

Двамата със съпруга й се изправиха на крака.

— В най-скоро време ще ви поканим на вечеря, Скот — заяви Ан.

— Благодаря. Винаги съм си мислил, че би трябвало да се опознаем по-отблизо.

— Навярно ще отделите за нас няколко снимки на Вивиан, освен ако не ви се иска да се разделяте с тях — каза Греъм Карпентър.

— Разбира се.

Когато се качиха в колата и потеглиха, Ан се обърна към мъжа си:

— Греъм, ти не сипа вода в уискито си. Защо излезе?

— Реших да огледам спалнята. Ан, не ти ли направи впечатление, че във всекидневната нямаше нито една снимка на Вивиан? Трябва да ти кажа, че същото е и в спалнята. Обзалагам се, че в къщата не е останала никаква следа от нашата дъщеря. Не обичам Коуви и не му вярвам. Не е искрен. Знае повече, отколкото казва, и аз ще стигна до същността на нещата.

15

Поставиха компютър, принтер и факс в библиотеката. Компютърът и принтерът заеха повечето свободно място. Този факт обаче не ги притесни, защото Помили не възнамеряваше да отделя много време за писане, а портативната пишеща машина, с която Адам не желаеше да се раздели въпреки настояването на жена си, можеше да се сложи навсякъде.