Читать «Къщата» онлайн - страница 24

До момента Адам успяваше да се противопостави на усилията на Помили да го накара да започне да си служи с компютър. Помили пък беше не по-малко непреклонна, що се отнасяше до желанието на Адам да я научи да играе голф.

— Имаш завидна координация. Ще станеш много добра — упорстваше Скот.

Споменът озари лицето й с усмивка, докато работеше на дългата маса за хранене в кухнята. Не в кухнята, а в „бърлогата“, напомни си Помили. Време е да свикна с някои думи, които са се употребявали тук в миналото, след като действието в книгата ми ще се развива на това място. Сама с бебето в къщата, тя се чувстваше много по-удобно в занемарената, но притежаваща невероятен чар стая с огромното огнище, с миризмата на чеснов хляб. Тази вечер възнамеряваше само да нахвърля някои бележки. Винаги го правеше в тетрадка, чиито листа можеха да се откъснат, ако се наложеше.

— А сега да започваме — промърмори Помили и написа заглавието „Приключенията на Дейвид в тясната земя“.

Помисли си, че всичко започна много странно. След като завърши колежа, успя да си намери работа като кореспондент в „Травъл Таймс“. Знаеше, че иска да стане писателка, но не беше наясно точно каква. Майка й се надяваше, че ще се захване с живопис, но Помили беше сигурна, че това не е за нея.

Успехът дойде, когато главната редакторка й възложи да отрази откриването на един нов хотел в Хонконг. Одобриха статията, без да правят почти никакви съществени поправки. Момичето нерешително показа акварелите, на които беше нарисувала хотела и околността. Списанието помести статията заедно с илюстрациите, а на двайсет и две години Помили стана завеждащ отдел в „Травъл Таймс“.

Идеята да започне да пише детски книжки, използвайки темата за миналото и настоящето, в която Дейвид се връща назад в годините и живее като дете от някой отминал век, се роди постепенно. Вече беше написала четири книжки, като сама подготви и илюстрациите. В първата действието се развиваше в Ню Йорк, във втората — в Лондон, в третата — в Париж, а в четвъртата — в Сан Франциско. Всичките се радваха на голяма популярност.

Беше слушала Адам да й говори много за Кейп Код и реши, че ще посвети следващата си книжка на него. Щеше да разкаже за едно момче от времето на първите английски заселници пуритани в Америка, израснало на Кейп Код. Тясната земя, както са го наричали индианците.

Подобно на всички други идеи, довели до създаване на книга, и тази нямаше да й се изплъзне, след като вече се беше зародила в съзнанието й. Завчера ходиха в библиотеката в Чатам и тя взе основните издания, посветени на историята на Кейп Код. После намери в един шкаф в къщата няколко прашасали книги. Сега щеше да започне да ги преглежда. Не след дълго доволно се зачете в първата книга.

В осем часа телефонът иззвъня.

— Мисис Никълс?

— Да — отвърна Помили предпазливо, защото не позна гласа.