Читать «Къщата» онлайн - страница 14

Когато започнаха да излизат заедно, Помили разбра, че на трийсет и две години Адам е много доволен от ергенския живот. И защо не? Беше преуспяващ адвокат и имаше хубав апартамент и куп приятелки. Понякога не й се обаждаше със седмици.

Когато й предложи да се оженят, Помили изпита подозрение, че жестът е свързан с приближаващия му трийсет и трети рожден ден. Но не се разтревожи. Когато сключиха брак, думите на баба й изплуваха в съзнанието й. „В семейството често става така, че единият от съпрузите обича повече от другия. По-добре би било, ако не е жената.“

Защо? Помили често се чудеше, докато наблюдаваше спокойния му сън. Какво лошо има в това да си човекът, който обича повече?

Беше седем часът. Силното слънце проникваше през пролуките покрай спуснатите щори. Просторната стая беше обзаведена просто — легло с балдахин, гардероб, нощно шкафче, тоалетна масичка и стол с висока облегалка. Очевидно всичките мебели бяха оригинални. Елейн й каза, че малко преди мистър Пейли да почине, двамата със съпругата си са обикаляли търговете, за да купуват мебели от началото на осемнайсети век.

Помили беше доволна, че във всяка от спалните имаше камина, макар и вероятността да ги използват през август да беше нищожна. Стаята до тяхната беше малка, но вършеше идеална работа за бебето.

Помили излезе в коридора и се загърна по-плътно с халата си. Когато отвори вратата на стаята на Хана, усети лек полъх. Трябваше да я покрия с юрганчето, помисли си тя, притеснена от грешката, която беше направила. Погледнаха бебето в единайсет часа, преди да си легнат, поспориха за завивката и решиха, че не е нужно да я използват. Но през нощта се беше застудяло повече, отколкото очакваха.

Помили бързо се отправи към креватчето. Хана спеше дълбоко, покрита с юрганчето. Едва ли съм забравила, че съм идвала при нея през нощта, помисли си Помили. Кой я е завил?

После се почувства глупаво. Сигурно Адам е станал и е отишъл да я види, макар и подобно нещо да се случваше рядко, защото той спеше дълбоко. А може би аз самата съм го направила, продължи да разсъждава Помили. Бяха й предписали успокоително, което вземаше преди лягане, и се чувстваше ужасно замаяна от него.

Прииска й се да целуне Хана, но си даваше сметка, че тя моментално ще се събуди.

— Ще се видим след малко, бебчо — прошепна Помили. — Първо ще изпия на спокойствие чаша кафе.

Когато слезе по стълбите, сърцето й заби лудо и я обзе силна тревога. В съзнанието й изплува мисълта: Ще загубя и Хана. Не! Не! Това е абсурдно, каза си твърдо тя. Защо въобще трябва да си мислиш подобно нещо?

Влезе в кухнята и сложи кафеварката на печката. Десет минути по-късно стоеше в предната гостна с чаша димящо кафе в ръка и гледаше към Атлантическия океан, докато слънцето се издигаше на небосклона.

Фасадата на къщата беше обърната към Монъмой Стрип — тесния пясъчен нанос между океана и залива, който бе станал причина за безброй корабокрушения. Преди няколко години океанът го беше залял. Адам й показа мястото, където къщите бяха рухнали под водата. Но той я увери, че къщата „Помни“ е построена достатъчно далеч от брега и за нея не съществува никаква опасност.