Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 5

— Хъм… сестра, да излезем навън.

След като докторът и сестрата напуснаха, Соломон рече намръщено:

— Йохан, ти си изкуфял само когато ти отърва.

Смит се изкиска.

— Признавам, възползвам се от възрастта и болестите си. Но какви други оръжия ми остават?

— Парите.

— Ах, да. Ако ги нямаше, щях ли още да дишам? Напоследък страдам от хронично лошо настроение. Оправдава ме само това, че съм принуден да търпя оковите на застаряващото си тяло. Други го наричат старческо слабоумие.

— Аз пък ще го нарека неовладяна характеропатия. Йохан, не си слабоумен, след като можеш да го контролираш и използваш, както ти е удобно. Само не ми прилагай тези номера на мен — няма да ти се вържа.

Смит се изкиска отново.

— Никога, Джейк. Ти си ми нужен. Дори повече от Юнис — макар че тя е доста по-хубава от теб. Какво ще кажеш по въпроса, Юнис? Напоследък държа ли се лошо?

Секретарката повдигна рамене — и създаде поредица от последващи поклащания, все приятни за мъжкото око.

— Шефе, вярно е, че понякога сте доста досаден. Но аз съм се научила да не ви обръщам внимание.

— Видя ли, Джейк? Щом Юнис знае как да ме преглъща, значи не съм чак толкова страшен. Ще ти призная, че нерядко я използвам като отдушник.

— Юнис — обърна се към нея Соломон, — ако някога ти писне да търпиш прищевките на тази торба стари кокали, можеш да започнеш работа при мен — със същата заплата и дори по-висока.

— Юнис, току-що ти удвоих заплатата!

— Благодаря, шефе — отвърна радостно младата жена. — Стенографирано е. Както и часът. Ще уведомя счетоводството.

Смит се изкикоти.

— Виждаш ли защо я държа? Не се опитвай да наддаваш срещу мен, дръглив пръч такъв, имам повече пари.

— Изкуфял бил — изпръхтя Соломон. — Като стана дума за пари, кого да поставя на мястото на Паркинсън?

— Не бързай. И без това от него полза никаква. Имаш ли кандидат, Джейк?

— Не. Макар че след последния ни разговор ми хрумна, че Юнис може да свърши тази работа.

Юнис го погледна стреснато, след това бързо се овладя. Смит като че ли се замисли.

— Виж, това не ми беше идвало наум. Но може да се окаже идеалното решение. Юнис, би ли искала да станеш директор на някоя голяма компания?

Юнис изключи стенографиращата машина.

— И двамата се майтапите с мен. Моля, престанете!

— Мила моя — заговори почти нежно Смит, — знаеш, че никога не се шегувам, когато става въпрос за пари. Що се отнася до Джейк, за него това е свещена тема — казват, че продал дъщеря си и баба си в Рио.

— Не и дъщеря ми — възрази Соломон. — Само бабата. И не взех почти нищо за тази дъртофелница. Е, поне се уредихме с още една свободна стая.

— Но, шефе, аз не зная как се ръководи компания!

— Не е необходимо. Директорите не управляват, те определят политиката. Ще ти възразя обаче, защото сигурно разбираш много повече от управление, отколкото мнозина от нашите директори — ти си вътре в играта от години. В самия епицентър, бих казал, откакто замени предишната ми секретарка госпожа Бирман. Но вече започвам да виждам и други преимущества в предложението на Джейк. Ти не си обикновен служител на корпорацията, а специален помощник-секретар, какъвто те направих, както и двамата добре си спомняме, за да затворя устата на Паркинсън, когато мрънкаше, че секретарката ми присъствала по време на официални заседания. Ще те направя директор и същевременно ще продължиш да изпълняваш функцията на моя секретарка — твърде си ценна, за да се разделя с теб. Едното няма да пречи на другото — просто ще гласуваш, докато продължаваш да се занимаваш със стенографиране. А сега, да преминем към ключовия въпрос — готова ли си да гласуваш, както гласуваше Джейк?