Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 4
Робърт Хайнлайн
— Заместник-министърът на правосъдието идва утре от Вашингтон да разговаря с вас за закупуването на контролния пакет на „Домашен майстор“ от „Машини и инструменти“. Мислех, че ще е добре да…
— Ще разговаря с
— В „Морска ферма 5“ изгубихме един човек отвъд периметъра. Акула.
— Женен?
— Не, сър. Нито състоятелни роднини.
— Добре, направи каквото е нужно. Имаш мои видеоматериали, онези, дето ме дублира актьор със скръбен глас. Не бива да позволяваме в обществото да се надигат мнения, че нехаем за хората си.
— Макар да е точно така — обади се Джейк Соломон. Смит го сряза с поглед.
— Джейк, да не би да си се научил да надзърташ в сърцето ми? Всъщност знаеш, че политиката ни е не само да изплащаме полагащото се обезщетение при смъртни случаи, но и да вършим онези малки неща, които значат толкова много.
— Йохан, какви ги приказваш? Ти нямаш сърце, само машинки и зъбчати колелца. И никога не си имал.
Смит се засмя.
— Джейк, за теб ще направя едно изключение. Когато умреш, ще се направим, че не сме го забелязали. Никакви цветя, нито дори обичайният обрамчен в черно некролог в нашия ежедневник.
— Едва ли ще имаш думата по въпроса, Йохан. Ще те надживея с поне двайсет години.
— И ще танцуваш на гроба ми?
— Аз не танцувам — отвърна юристът. — Но ме изкушаваш да се науча.
— Не си прави труда, защото аз ще те надживея. Готов ли си да се обзаложим? На един милион — нека видим колко струва прословутият ти нюх? Всъщност не искам да се хващаме на бас, нуждая се от помощта ти, за да остана жив. Байръм, обади ми се утре. Сестра, оставете ни, трябва да поговоря с моя адвокат.
— Не, сър. Доктор Гарсия ми заръча да не ви изпускам от поглед.
Смит я погледна замислено.
— Госпожице Подлога, научих се да приказвам много преди Върховният съд да инкриминира мръсните надписи по стените. Но ще се постарая да използвам достатъчно прости изрази, за да ме разберете. Аз съм ваш работодател. Плащам ви заплатата. Намираме се в моя дом. Казах ви да излезете. Това е заповед.
Сестрата го изгледа нацупено и не отговори.
Смит въздъхна.
— Джейк, наистина остарявам. Забравих, че тези хора са идиотски пристрастени към правилата си. Ще потърсиш ли доктор Гарсия? Трябва да е някъде из сградата. Попитай го как мога да проведа разговор на четири очи далеч от тази вярна и инатлива шотландска овчарка.
Доктор Гарсия дойде бързо, огледа данните на мониторите и обяви, че за кратко могат да преминат на телеметрия.
— Госпожице Макинтош, превключете апаратите на дистанционно наблюдение.
— Добре, докторе. Ще пратите ли друга сестра да ме смени? Искам да напусна този пост.
— Вижте, сестра…
— Само за момент, докторе — намеси се Смит. — Госпожице Макинтош, моля да бъда извинен, задето ви нарекох „госпожица Подлога“, поредната проява на старческо слабоумие. Но, докторе, ако тя наистина застоява да напусне, изплатете й премия от хиляда долара, на моя сметка. Трогна ме нейната всеотдайност към работата… въпреки проявите на нелогично поведение от моя страна.
