Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 7

— Няма за какво да съжаляваш, скъпа — успокои я адвокатът. — В тази страна никой не зачита личния живот още от средата на двайсети век — ей сегичка мога да звънна на едно приятелче, което ще те снима гола в банята, без дори да разбереш.

— Наистина? Каква ужасна идея. Колко взема този тип за подобна задача?

— Много. Зависи от трудността и възможните последствия. Основната цена е поне няколко хиляди и бързо хвърчи нагоре. Но може да го направи.

— Тъй значи! — Юнис поклати замислено глава, после се усмихна. — Господин Соломон, ако някога решите да се сдобиете с подобна снимка, обадете ми се и ще се споразумеем за сумата. Съпругът ми разполага с чудесен китайски фотоапарат и бих предпочела да ме снима той, вместо някой непознат.

— Тишина, моля — намеси се Смит. — Юнис, ако си решила да продаваш голи снимки на този дърт пръч, обсъди го с него след съвещанието. Не разбирам нищо от тези машинки, но знам как ще решим проблема. Юнис, искам да излезеш навън и да отидеш при телеметричния пост — предполагам, че е в съседната стая, която преди използвах за спалня. Там ще откриеш госпожица Макинтош. Завърти се около нея за три минути, аз ще почакам две, после ще извикам: „Госпожице Макинтош! Там ли е госпожа Бранка?“ Ако ме чуеш, значи тя ме подслушва. Ако ли пък не, върни се, след като изтекат тези три минути.

— Да, сър. Да дам ли някакво обяснение на госпожица Макинтош?

— Кажи на тази медицинска харпия каквото ти хрумне. За мен е важно да разбера дали слухти.

— Да, сър. — Юнис се отправи към вратата, натисна дръжката и в този момент прозвуча тревожен сигнал. Вратата се отвори и на прага цъфна госпожица Макинтош.

Изгледа сърдито Смит и попита:

— Може ли да вляза?

— Разбира се.

— Благодаря. — Тя се приближи до леглото, вдигна капака на таблото, натисна четири копчета подред и го затвори. След това застана пред своя пациент и заяви: — Сър, вече разполагате с пълно уединение. Поне що се отнася до моята апаратура.

— Благодаря ви.

— Нямам право да изключвам звуковия мониторинг без разпореждане от страна на лекуващия ви лекар. Но въпреки това го направих, тъй като за мен правата на пациента стоят над всичко. Искам да знаете, че никога не съм подслушвала вашите разговори. Сър!

— Приберете ноктите, сестра. Щом не сте ни подслушвали, как разбрахте, че обсъждаме този въпрос?

— Ами… Заслушах се, след като беше споменато името ми. Наречете го условен рефлекс. Макар че едва ли ще ми повярвате!

— Напротив. Вярвам ви. Сестра, ако обичате, включете обратно това, което току-що изключихте. Но не забравяйте, че аз имам право да провеждам конфиденциални разговори… както и аз няма да забравя, че не бива да споменавам името ви. Радвам се, че винаги мога да разчитам на вас. За човек в моето състояние това е утеха, макар и малка.