Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 17

— Хъмм! Има си начини. Но в този случай мисля, че не е необходимо. Мила моя, познавам добре стария Йохан. Ще му доставиш най-голямо удоволствие, ако не покажеш и намек за благодарност. Твърде много хора са му благодарили в миналото… а след това са го приемали за лесна плячка и са се опитвали да го издоят докрай. Следва неизбежното разочарование и желание да му отмъстят. Така че не му благодари. Той не вярва на милите думи, предполага, че целта са парите му. Забелязах, че си доста дръзка с него.

— Налага се, сър, иначе ми се качва на главата. На няколко пъти ме е докарвал до плач — преди години, — докато не разбрах, че иска да си държа на своето.

— Виждаш ли? Дъртият деспот сигурно се обзалага със самия себе си дали още утре ще изприпкаш да му близнеш ръката. Така че дори не го споменавай. Разкажи ми за себе си, Юнис — на колко си години, откога си омъжена и кой поред е този брак, имаш ли деца, заболявания, какво предпочиташ да гледаш по телевизията, с какво се занимава мъжът ти, как стана секретарка на Йохан, брой арести и за какво — ако пък не искаш, можеш спокойно да ми кажеш да вървя по дяволите. Но ми се ще да те опозная малко по-добре — отсега нататък ще работим често рамо до рамо.

— Нямам нищо против въпросите — „Ще кажа само каквото искам!“ — но това правило не важи ли в двете посоки? — Тя се размърда и изопна крака. — Мога ли и аз да попитам същото?

Той се разсмя.

— Разбира се. Ще ти отвърна искрено… или ще те преметна.

— Което бих могла да направя и аз, сър. Но не се налага. Омъжена съм и съм на двайсет и осем. Нямам деца — все още, но имам разрешение за три. Що се отнася до работата ми — на осемнайсет спечелих конкурс за красота, с наградата вървеше договор за едногодишни шоупрограми из щата и възможност за седемгодишни участия в телевизионни предавания…

— И не те взеха в телевизията? Направо да им се чудиш.

— Не е това, сър. Решението беше само мое — отказах се. След щатския конкурс за красота се явих на националния и го изгубих. Но получих възможност да се уверя с очите си колко много хубави момичета има. Прекалено много. Нещата, които подочух от тях, за това какво трябва да направиш, за да се уредиш за пробни снимки и прочее… беше ми достатъчно. Върнах се в училище, записах се на курс по секретарска електроника с допълнителни часове по компютърни езици и кибернетика и започнах да си търся работа. — „Но няма да ти кажа как завърших училище!“ — След време станах секретарка на госпожа Бирман, след като предишната й заместничка излезе по майчинство… после тя не се върна и аз останах за постоянно и когато госпожа Бирман се пенсионира, шефът ме назначи на нейно място. И ето ме тук — признавам, че съм едно доста щастливо момиче.

— И умно също. Но съм сигурен, че външният ти вид е изиграл голяма роля в решението на господин Смит.

— Зная, че е така — отвърна тя тихо. — Но той нямаше да ме задържи, ако не си вършех работата. Да изглеждаш добре най-често е наследствено, за останалото трябва да се погрижиш сам.