Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 16

— Да, сър. Нещо против да си сваля палтото? Топличко е тук.

— Искаш ли да пусна охлаждане?

— Само ако и на вас ви е топло. Палтото ми е по-дебело, отколкото изглежда.

— И аз го забелязах. Бронирано ли е?

— Да, сър. Често ми се налага да излизам навън.

— Нищо чудно, че ти е топло. Свали го. Свали всичко, което пожелаеш.

Тя се засмя.

— Чудя се и вие ли сте същият перверзен старец. Да не изкарам още един милион?

— Няма да получиш и пукнат грош. Млъквай, момиче, трябва да се обадя по телефона.

— Да, сър. — Юнис си свали палтото, облегна се назад, вдигна крака на облегалката и се замисли.

„Какъв странен ден!… Наистина ли ще стана богата?… Направо не мога да повярвам… Няма да профукам и един цент от тези пари, нито ще позволя на Джо, докато не ги прехвърлим на сигурно в някоя банка. Някои хора умеят да се оправят с парите — като господин Соломон и шефа, други, като моя Джо, не стават за това… но затова пък той е най-сладкият мъж, който може да си пожелае едно момиче. Стига, разбира се, никога повече да не му позволявам да си отваряме съвместна сметка.

Милият ми Джо! И той си пада по моите «кълки». Шефът е пълен с всякакви старомодни изрази. Стеснява се да ми казва «кучка». Все внимавам да не го шокирам с нещо… е, не че той не обича изненадите, те са приятна добавка към живота, като чесън във всяко ядене. Затова пък с Джо мога да приказвам каквото ми хрумне… стига да не е за пари…

Интересно, какво ли ще си помисли Джо, ако ме види в тази луксозна лимузина, в компанията на един дърт пръч? Може би нищо, но все пак ще е най-добре да не му разказвам какво съм правила… мъжете не разсъждават като нас, те не знаят що е логика… между другото, не е редно да наричам господин Соломон «дърт пръч». Той със сигурност не се държи като такъв. Вече ще внимавам какво му казвам и повече ще се вслушвам в думите му…

На колко ли е години? Кой може да каже, в наши дни, когато мъжете се тъпчат с всякакви хормони и никога не са «прекалено стари», докато краката им не започнат да се подгъват. Както е шефът… не че някога си е позволявал своеволия с мен, дори в годините, когато беше в по-добра форма…

Дали шефът наистина вярва, че ще си върне младостта, като му трансплантират мозъка? За ръце, крака, бъбреци и сърце съм чувала, но мозък?“

Соломон изключи телефона и каза:

— Готово. Остава само да се подпишат документите, което ще направя тази вечер в Торонто.

— Съжалявам, ако ви създавам неприятности, сър.

— Удоволствието е мое.

— Оценявам го. Искам също да благодаря по някакъв начин на шефа, макар че той, изглежда, не го очаква от мен.

— Няма смисъл да му благодариш.

— Напротив, мисля, че има. Само че не зная как. Какво се казва на някой, който ти подарява един милион долара? Без никакви задни мисли?