Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 14

— Юнис — обърна се към нея Йохан, — не виждаш ли, че този дърт пръч копнее да те откара у дома? Бъди мила с него. Ще пратя някой от охраната да закара миткалото ти.

— Ох… благодаря ви, господин Соломон. Приемам. Лека нощ, шефе.

Двамата тръгнаха към вратата.

— Почакай, Юнис — спря я Смит. — Задръж в тази поза. Джейк, скив’ к’ви кълки! Юнис, този просташки израз означава, че имаш хубави крака.

— Казвали сте ми го и преди, сър — и моят съпруг също. Шефе, вие сте един перверзен старец.

Той се изкикоти.

— Така си е, мила… още от шестгодишна възраст. Горд съм да го призная.

2.

Господин Соломон й подаде палтото, придружи я до подземния паркинг и я покани в колата си. Пушкалото хлопна вратата зад тях, настани се до шофьора и вдигна преградата. Докато се отпускаше на седалката, госпожа Бранка възкликна:

— Брей, колко е просторно! Господин Соломон, знаех, че ролс-ройсът е голяма кола, но чак пък толкова…

— Ролс само по благоволение, мила моя — шасито е на шкода, двигателят на „Импириъл Атомикс“. В „Ролс-ройс“ само го украсяват и залагат репутацията си. Трябваше да видиш какви бяха ролсовете преди петдесетина години, когато бензиновите двигатели все още не бяха забранени. Онова си беше кола мечта!

— И тази е мечта. Че моето миткало спокойно ще се помести в купето.

Глас от тавана:

— Вашите заповеди, сър?

Господин Соломон натисна едно копче.

— Само за момент, Рокфорд. — Обърна се към Юнис. — Къде живееш? Или какви са координатите на мястото, където би желала да идеш.

— О, прибирам се у дома. Сто и осемнайсет север, трийсет и седем запад, после нагоре до девето ниво — макар че имам известни съмнения дали тази огромна кола ще се побере в автомобилния асансьор.

— Ако не стане, Роки и партньорът му ще те изпратят до пътническия и после до твоята врата.

— Много мило. Джо не обича да се качвам сама в пътническия.

— И е прав. Ще те доставим като пратка с приоритет. Гладна ли си, Юнис?

— Аз ли? Джо ме чака да се прибера, знае, че с господин Смит няма гаранция за точния час. Днес доста подранихме.

— Чудесно. — Господин Соломон отново натисна копчето на интеркома. — Рокфорд, не е необходимо да бързаме. Ъъъ… госпожо Бранка, какви бяха координатите? Сто и осемнайсет…?

— Деветнайсет Б, сър.

— Излез в близост до деветнайсет Б, после ще ти дам по-точни указания.

— Разбрано, сър.

Соломон се обърна към Юнис.

— Купето е звуконепроницаемо, чуват ме само когато включвам интеркома. Което е много удобно, тъй като възнамерявам да обсъдя с теб някои въпроси и да се обадя по телефона във връзка с полицата.

— О! Мислех, че това е шега.

— Шега ли? Работя с Йохан Смит от двайсет и шест години, последните петнайсет се занимавам само с негови дела. Днес той ме произведе в действащ президент на индустриалната си империя. Но ако не успея да изпълня разпорежданията му относно застрахователната полица, утре мога да се озова на улицата.

— Съмнявам се. Той ви има доверие.

— Само дотогава, докато може да се разчита на мен, и нито секунда повече. Тази полица трябва да бъде попълнена до полунощ. Нали се разбрахме, че предложението е приемливо, след като парите могат да бъдат преотстъпени на Службата за кръвопреливане?