Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 13

— Да предположим, че напиша ново завещание с някои съществени промени. Ще издържи ли?

— Не.

— Защо не?

— Сам го каза. Старческо слабоумие. Всеки път, когато си отиде богаташ в напреднала възраст, изниква цяла армия роднини — като твоите внучки например, — които се опитват да отхвърлят завещанието, основавайки се на слабоумие и външно въздействие. И струва ми се, че ще успеят.

— Проклятие. Исках да оставя на Юнис един милион долара, за да не изпитва изкушението да види сметката на своето AB отрицателно мъжле.

— Пак се майтапите с мен, шефе. Лоша шега.

— Юнис, не ти ли казах, че никога не се шегувам, когато става въпрос за пари? Ей, Джейк, как да постъпим? След като съм твърде изкуфял за ново завещание.

— Най-лесният начин е чрез застрахователна премия… което ще струва малко повече от милион, като се има предвид състоянието ти. Но тя ще получи милиона дори ако отхвърлят завещанието.

— Не го слушайте, господин Соломон, моля ви!

— Йохан, искаш ли този милион да ти се върне, в случай че по някаква невероятна причина надживееш Юнис?

— Хъмм… не, ако го направим, някой любопитен съдия може да се разрови по-дълбоко в нещата, а само Бог знае какви ги вършат съдиите в наши дни. Нека Червеният кръст стане наследник. Или не, още по-добре, нека бъде Националната служба по кръвопреливане.

— Чудесно.

— Заеми се с този въпрос още утре сутринта. Всъщност не, направи го тази вечер, че току-виж не доживея до сутринта. Повикай Джак Тауърс и му нареди да отвори сметка. Уредете нещата с някой свестен застраховател, искам всичко да бъде изпипано според закона. Ще си легнеш чак като свършиш.

— Слушам, о, велики! Ще бъде направено, аз съм по-добър адвокат от теб. Обещавам полицата да влезе в сила още от тази нощ — нали става въпрос за твоите пари. Юнис, внимавай да не ритнеш някоя от тези жици или тръбички, когато излизаш. Виж, утре вече няма да е необходимо да си предпазлива — стига да не те хванат.

Тя се засмя.

— И двамата имате отвратително чувство за хумор. Шефе, ще изтрия тази част от разговора. Не искам вашия един милион. Нито от смъртта на Джо, нито от вашата.

— Щом не искаш парите, Юнис, винаги можеш да ги преотстъпиш на Центъра по кръвопреливане.

— Хъм… така ли е, господин Соломон?

— Да, Юнис. Но е хубаво да имаш малко скътани парици, особено когато преди това не си имала нищичко. Пък и мъжът ти може да ти се разсърди, ако разбере, че си отказала един милион.

— Уф… — изпъшка объркано секретарката.

— Джейк, погрижи се за това. И междувременно помисли откъде ще ми намериш тяло. Освен това трябва да докараш Бойл тук и да му уредиш да може да оперира в страната. И така нататък. А сега кажи на… Не, аз ще й кажа. Госпожице Макинтош?

— Да, господин Смит? — долетя глас откъм таблото.

— Повикайте хората си, искам да си легна.

— Да, сър. Ще съобщя на доктор Гарсия.

Джейк се изправи.

— Приятна вечер, Йохан. Ти си един побъркан глупак.

— Вероятно. Но се забавлявам добре с парите си.

— Виждам. Юнис, искаш ли да те откарам до вас?

— О, не, сър, благодаря ви. Моето малко миткало е в подземния паркинг.