Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 11
Робърт Хайнлайн
— Искаш да станеш опитно зайче?
— Не. Но дори сега, докато си говорим, има две маймуни, които се катерят по дърветата и нагъват банани. И всяка от тях носи мозъка на другата.
— Аха! Онзи австралиец!
— Доктор Линдзи Бойл. Хирургът, когото искам.
— Бойл. С него беше свързан някакъв скандал, нали? Изгониха го от Австралия.
— Така е. Да си чувал за професионална завист? Повечето неврохирурзи се придържат към мнението, че мозъчната трансплантация е невъобразимо сложна. Но ако се поровиш из литературата, ще откриеш, че подобни предубеждения е имало и преди петдесет години — срещу сърдечните трансплантации. Ако попиташ неврохирурзите за тези шимпанзета, най-добронамерените от тях ще заявят, че е измама, въпреки че съществуват подробни видеозаписи и от двете операции. Или ще говорят за многобройните провали на Бойл преди това. Джейк, те го мразят толкова силно, че го изгониха от дома му и от родината му тъкмо когато се готвеше да опита с човек. Тези копелета… прощавай, Юнис.
— Господин Смит, машината ми е инструктирана да променя тази дума на „негодници“.
— Благодаря, Юнис.
— И къде е той сега, Йохан?
— В Буенос Айрес.
— Можеш ли да пътуваш толкова надалече?
— Не, разбира се! Освен ако не ме качат в достатъчно голям самолет, че да го натъпчат с цялата животоподдържаща машинария. Но преди това ще ни трябва тяло. И най-добрият медицински център за компютъризирана хирургия. Квалифицирани асистенти и всичко останало. Да речем „Джон Хопкинс“. Или Станфордският медицински център.
— Съмнявам се, че който и да било от тези институти ще приеме учен с подобна репутация.
— Джейк, Джейк, разбира се, че ще го приемат. Не знаеш ли как се подкупва университет?
— Никога не съм опитвал.
— Правиш го с ужасно много пари, открито, като запазваш академичното им достойнство. Първо, проверяваш от какво се нуждаят — футболни игрища, или, да речем, ускорител на частици, или дарителска фондация. Но тайната е в многото пари. Ако питаш мен, предпочитам да съм жив и млад, пък дори и разорен, отколкото да съм най-богатият труп във Форест Лоун. — Смит се разсмя. — Сигурно е ужасно вълнуващо да си млад — и беден. Така че не пести шекелите. Уверен съм, че ще можеш да уредиш въпроса с Бойл — става дума само за пари и нищо повече. Или, както е казал много отдавна един човек на име Бил Гришам: „Открий какво иска и той ще клекне“. Едва ли най-сериозният проблем ще е откриването на споменатото още топло тяло. Джейк, в тази страна ежегодно над деветдесет хиляди души загиват при транспортни произшествия — това прави по сто и петдесет души на ден — и повечето от тях умират от мозъчни увреждания. Значителен процент са на възраст между двайсет и четирийсет години и в добро здраве, ако се изключи строшеният череп и увреденият мозък. Значи въпросът е да се открие такова тяло, докато е още живо, и да се поддържа в това състояние до доставянето му в операционната.