Читать «Няма да се уплаша от злото» онлайн - страница 10

— Юнис, правилно ли разбрах, че смяташ тази машина за жива?

Тя се изчерви, натисна „изтриване“, после „пауза“.

— Не, господин Соломон. Но съм забелязала, че се държи по-добре с мен, отколкото с някой друг оператор. Ако не хареса някого, може да е ужасно упорита.

— Потвърждавам това — кимна Смит. — Всеки път, когато Юнис си вземе почивен ден, заместничката й се оплаква колко трудно й върви стенографирането и среща непрестанни проблеми. Но чуй ме, скъпа, изтрий тези брътвежи. Друг път ще обясняваш на Джейк как трябва да се държи с машините — сега дядо вече иска да си легне.

— Да, сър.

— Йохан, това, което казвах, е, че в случаите, касаещи трансплантации, законът е поставил ясни правила, както за да бъдат защитени замесените субекти, така и да се възпрепятстват незаконосъобразни действия и намерения. Сърцето например трябва да бъде извадено, докато е живо, и същевременно докторът не бива да бъде обвинен в убийство дори когато целта е да се измъкне от него многомилионен иск. Ето защо лекарите предпочитат да разхвърлят отговорността върху повече глави.

— Сигурно — съгласи се Смит. — Джейк, досега не ми каза и едно нещо, което да не зная — само ми задръсти паметта с условности и изисквания. Във всеки случай сега повече от всякога съм сигурен, че това може да се направи. И така, искам здраво тяло, на възраст между двайсет и четирийсет, още топло, с функциониращо сърце и никакви сериозни, в смисъл непоправими увреждания… но когато мозъкът е законно обявен за мъртъв, мъртъв, мъртъв. Искам да купя кадавър и да прехвърля ей този мозък — моя — в него.

Юнис седеше неподвижно. Джейк мигаше.

— И кога да ти доставим това тяло? Още тази вечер?

— А, става и за следващата сряда. Гарсия обеща да ме поддържа още известно време.

— Мисля, че ще се справим и за днес. Но ще ти намерим и нов мозък — този е престанал да върши работа.

— Стига, Джейк, говоря сериозно. Тялото ми се разпада, но умът ми е ясен и паметта ми не е толкова зле — ако се съмняваш, попитай ме какви бяха цените на борсата снощи, преди затваряне. Все още мога да извършвам логаритмични изчисления, без да прибягвам до таблица, изпитвам се всеки ден. Защото си давам сметка колко малко ми остава. Погледни ме на какво приличам и си помисли за огромните богатства, които притежавам. С това тяло, което изглежда, сякаш има нужда от тиксо и канап, съм по-подходящ за музея. През целия си живот съм чувал фразата „няма да ги отнесеш с теб в гроба“. Преди осем месеца ме приковаха с кабели и тръбички към инвалидния стол и тъй като нямаше с какво друго да се занимавам, се отдадох на размишления. И реших, че след като не мога да отнеса парите си в гроба, най-добре да остана при тях!

— Хъм! Щеш не щеш, трябва да си идеш, когато смъртта почука на вратата ти.

— Може би. Но съм готов да пожертвам колкото е необходимо, за да спечеля и тази игра. Ще ми помогнеш ли?

— Йохан, ако ставаше въпрос за рутинна сърдечна трансплантация, щях да ти кажа: „Господ да е с теб!“ Но трансплантация на мозък — имаш ли представа какво означава това?

— Не, нито пък ти. Затова пък знам повече от теб — имах предостатъчно време за четене. Не е необходимо да ми съобщаваш за всички неуспешни опити, тъй като са ми известни. Излишно е да говорим за това как китайците са изпробвали какви ли не методи и са се провалили — макар че, според мои източници, три от „опитните зайчета“ все още са живи.