Читать «Царството на злото» онлайн - страница 25

— Намери ли тази друга сграда? — попита абатът.

— Накрая я намерих. Опитах се да вляза и при този опит едва не загубих живота си. Имаше прекалено силна охрана, за да може да влезе сам човек. Дори не можах добре да я огледам. Свещеникът ми каза, че била древен дворец, но аз се съмнявам. Най-вероятно е била стара римска вила, една от онези натруфени постройки, каквито са строили едрите богати земевладелци. Разположена е посред голям ограден парк, обрасъл с дървета и шубраци. Сигурен съм, че призмата е там. Свещеникът ме увери, че е там, а той, въпреки възрастта си, беше искрен и бих казал честен, умен и буден човек. Всъщност силната охрана на постройка показва, че в нея има нещо ценно.

— Как се охранява? — попита абатът.

— С магия. Некромантия, магьосничество — наречи го както искаш. Има много капани и дракони, огри и трети…

— И ти се опита?

— Да, опитах се — отвърна вуйчото на Харкорт.

— Сам човек не би могъл — каза абатът. — А двама души биха ли могли? Трима? Би ли успяла цяла армия?

— Армия не. Най-малко би успяла армия. Ако една армия се опита да мине през Пустата земя, ще бъде унищожена. Още на първите десет левги от нея няма да остане нищо. Само малка група може да има шанс да се промъкне. Самият аз успях да се добера до това място точно така.

— За малка група решителни и съобразителни хора има шанс, така ли?

— Шанс. Само шанс. Успех не мога да гарантирам.

— Да не би да предлагаш да се направи опит? — обърна се кисело дядото на Харкорт към абата.

— Мисля, че можем да опитаме — отговори абатът и погледна към Харкорт.

Харкорт вдигна рамене и отвърна:

— Не знам.

— Ще бъде благородна постъпка — каза абатът. — И свята. Поход в името на Светата църква.