Читать «Царството на злото» онлайн - страница 26

— И за славата на твоето абатство — каза Нъли.

— Добре де — съгласи се абатът, — може и това да съм имал предвид, но не е само то. Това дело ще бъде много добро за Светата църква. А има и още нещо. Една легенда — е, не точно легенда, по-скоро слух, подкрепен отчасти от един много стар документ, на който попаднах. В него се казва, че призмата на Лазандра се е намирала в древното абатство, върху чиито основи е построено днешното.

— Искаш да кажеш твоето абатство — натърти Нъли.

Абатът кимна.

— Той е прав най-малко в едно отношение — каза старецът. — През последните години, като нямах какво да правя, се зарових в старите летописи на това имение. Абатството, построено от фамилията Харкорт, наистина е издигнато върху основите на друго, отдавна изоставено. Много от камъните, използувани в постройката, са били извадени от неговите стени.

— Не заех това — каза Харкорт. — Научих го едва онзи ден от абата.

— Ти не отделяш много време за изучаване на летописите на замъка — отговори дядо му. — Тебе те интересуват други неща.

— И така вие виждате — каза абатът, — че подбудите ми надвишават собственическите интереси. Не че съм напълно убеден в истинността на историята. Но не е изключено и да е вярна.

— За мен един опит да се освободи призмата на Лазандра — каза дядото — си е чисто безразсъдство. Безразсъдство за теб, който го мислиш, Гай. Безразсъдство и за теб, Раул, загдето си се захванал с това.

— Да, наистина беше безразсъдство — съгласи се вуйчото на Харкорт. — Сега разбирам. Но когато се захванах, не мислех така.

— Но ти би могъл да ни покажеш пътя — каза абатът. — Би могъл да начертаеш карта. Като знаем какво има пред нас, ние бихме могли по-бързо да стигнем и да избегнем опасните места.

— Разбира се, че бих могъл. Но не съм сигурен, че ще го направя. Нямам желание. Не искам да тежите на съвестта ми.

— Не си съгласен дори и за възхвала на Бога?

— Не — отвърна Раул. — Дори и за възхвала на Бога.

— Ще зависи — каза Харкорт — в коя посока ще трябва да пътуваме.

— Право на запад — отговори вуйчо му.

— Онзи ден мина римска кохорта, която сигурно ще отиде на север — каза Харкорт. — Това е добре за нас. Силите на Злото вероятно ще се съсредоточат на север и ще следят римляните. Може би това ще ни помогне да се промъкнем незабелязано.

— И когато стигнете постройката или вилата какво ще правите? — попита дядо му.

— Ще зависи от обстоятелствата.

— Значи си решил да участваш в това вятърничаво приключение?

— Не съвсем — отговори Харкорт. — Само оценявам положението. Мисля на глас — упражнявам се в мисловни тактики.

— Казах, че няма да начертая карта — колебливо започна вуйчо му. — Но има и друга страна, която не засегнах. Чарли, там има нещо, което те засяга лично.

— Засяга лично мен? Какво е то?

На лицето на Раул се изписа мъка.

— Не ми се ще да го кажа — призна той, — защото може силно да ти повлияе. И все пак чувствам, че трябва да го сторя. Не бих могъл да живея, ако го премълча. Никога не бих могъл да те погледна в очите.

— За Бога — възкликна Харкорт, — кажи го! Продължавай! Не може да бъде чак толкова лошо.