Читать «Градината на мъките» онлайн - страница 5

След тая неочаквана откровеност философът млъкна за минутка и ни погледна страхливо… После продължи:

— Не, виждате ли, моралистите могат да осъждат колкото им е угодно. Нуждата за убийство се ражда у човека заедно с нуждата за ядене и се слива с нея. Тая инстинктивна нужда — подбудително начало във всички живи организми — се развива от възпитанието, когато би трябвало да се обуздава, и религиите я освещават, вместо да я проклинат. По такъв начин всичко се съединява, за да направи от нуждата за убийство център, около който се върти нашето превъзходно общество. Щом човекът се пробуди към съзнателен живот, веднага му всаждат нуждата да убива. Убийството се възвеличава до понятието дълг и се възхвалява като героизъм. Убийството съпровожда човека през целия му живот. Заставят го да се кланя на странни богове — на яростни и безумни богове; те се отнасят снизходително само към катастрофите и, обзети от мания за кръвожадност, изтребват човешкия живот, покосяват цели нации като ливадна трева. Принуждават го да уважава само героите — тия отвратителни зверове, които са покрити с престъпления и са обагрени с човешка кръв. Достойнствата, благодарение на които той може да се издигне над другите и които му доставят слава, пари и любов, произтичат от единствения източник — убийството… Във войната той намира висшия синтез на вечното и всемирно безумие — убийството, което е узаконено, зарегистрирано, задължително и се явява национален дълг…