Читать «Градината на мъките» онлайн - страница 4

Тук се намеси домакинът: от вежливост и от състрадание той искаше да даде малко почивка както на философа, така и на всички ни.

— Вие говорите само за грубите хора, за селяните, които — съгласен съм с вас — всякога са способни на убийство… Но аз не мисля, че вие можете да приписвате това на култивираните интелекти, на просветените хора, на всичките хора, чиито живот всеки час се ознаменува с победа над вродените инстинкти и над дивите остатъци на атавизма.

На това нашият философ възрази живо:

— Позволете… какви са привичките и любимите удоволствия на тия, които вие величаете, мой скъпи, като „култивирани и просветени хора“. Фехтовка, дуел, жестоки спортове, отвратителна стрелба по гълъби, бой с бикове, различни упражнения в патриотизъм, лов… всичко това, което всъщност не е нищо друго, освен връщане към епохата на старото варварство, когато човекът, ако мога да се изразя, е бил подобен по отношение нравствената култура на големите хищни зверове, които е преследва. Не бива обаче да се оплакваме, че ловът е преживял епохата на прадедите. Той е могъща клапа, през която „култивираните интелекти и просветени хора“ пропускат присъщите си кървави страсти и разрушителна енергия, без да ни безпокоят особено много. Ако не съществуваше лов на сърни, на диви свине, убийство на невинен дивеч по ливадите — бъдете уверени, че „култивираните интелекти“ биха ни помогнали със своите хрътки и „просветените хора“ радостно биха ни спрели, което те тъй или инак, щом могат, правят с голяма решителност и — нека признаем това искрено — с по-малко лицемерие от грубите хора. О, никога да не пожелаваме да изчезне дивечът от нашите поля и гори! Той е наш спасител и, тъй да се каже, гръмоотвод. Когато той изчезне, ние ще го заместим за деликатна наслада на „култивираните интелекти“… Делото на Драйфус е чуден пример и аз мисля, че никога още страстта към убийство и насладата от лова на хора не се е изказвала тъй искрено и цинично. Между най-необикновените инциденти и чудовищни факти, с които изобилствуваше това дело една цяла година, преследването на господин Гримо по улиците на Нант остава най-характерно и в чест на „култивираните интелекти“ и „просветените хора“, които с обиди и заплахи за убийство преследваха великия учен, комуто дължим прекрасни изследвания в областта на химията. Не бива да се забравя фактът, че кметът де Клисон, „култивиран интелект“, с открито писмо забранил господин Гримо да идва в неговия град и изказвал съжаление, че законите не му позволяват да му даде да разбере както в славните времена на старите монархии. Този превъзходен кмет бе похвален много от всички „светски хора“ във Франция, които, според нашия домакин, всеки час удържат бляскави победи над вродените инстинкти и над дивите остатъци на атавизма. Забележете още, че офицерите произлизат почти изключително от средата на тия култивирани интелекти и просветени хора. Офицерите са хора, които, като не са нито по-зли, нито по-глупави от другите, доброволно си избират занаята — впрочем, твърде уважаван, — чиято същност е да се произвеждат над човешката личност най-разнообразни насилия и да се изобретяват и умножават ония способи на грабеж, унищожение, смърт. Няма ли военни кораби, кръстени с истински и верни имена: „Опустошение“… „Ярост“… „Ужас“. И сам аз? Аз съм убеден, че не съм чудовище… Вярвам, че съм нормален човек, който обладава всички нежни и възвишени чувства, с висша култура, с всичката тънкост на цивилизацията и общежителността. А колко пъти съм чувствувал в душата си да ме гложди повелителният глас на убийството! Колко пъти съм чувствувал как се повдига от дълбочината на моето същество към мозъка ми бясното и почти непобедимо желание за убийство… Не мислете, че това желание се проявява в минути на страстно напрежение, че се съпровожда с внезапния безотчетен гняв или се съединява с някакъв низък интерес! Съвсем не… Това желание се ражда внезапно, могъщо, против волята ми… и без всякакъв повод на улицата, например, зад гърба на някой непознат минувач. Да, на улицата се разхождат понякога гърбове, които си търсят ножа. Защо?