Читать «Градината на мъките» онлайн - страница 83

Китайката поклати глава и направи гримаса. Тя промърмори с тъжен поглед, в който отвращението се смени със сладострастието:

— Аз гледам нея, която спи до вас, и ви казвам, че след седем дни ще ви подкарам двамата, както тая вечер, в цветарницата, от Градината на мъките… И след седем години ще ви подкарам в цветарницата, ако само не отпътуваме и ако аз не умра! А ако аз умра, друга ще ви закара в цветарницата. Ако вие отпътувате, друг ще придружава моята госпожа в цветарницата… Нищо няма да се измени.

— Ки Пай… Ки Пай… Защо говориш тъй? Още веднъж я погледни спяща… Ти не знаеш какво казваш!

— Шшт! — каза тя, като сложи пръст на устните си. — Не говорете тъй високо. Не я будете. Когато тя спи, поне не прави зло нито на другите, нито на себе си!

Ки Пай разгони жените, които шумяха навън.

Видях изписани вежди, начервени лица, татуирани гърди, устни, притиснати към гърди. Аз чувах викове, стонове, танци, звуци на флейти и името, което минаваше от уста в уста и разтърсваше цветарницата също като спазмите на страстта:

— Клара!… Клара!… Клара!

Вратата се затвори, шумът утихна, лицата изчезнаха.

Аз останах сам в стаята, осветена от две лампи с розов креп, насаме със заспалата Клара, която повтаряше в съня си също като дете:

— За последен път! За последен път…

И също като опровержение на тия думи, незабелязана по-рано от мене бронзова статуя — нещо подобно на маймуна, наместена в ъгъла на стаята, излагаше към Клара, кръвожадно усмихвайки се, своите голотии.

О, ако тя умреше!

— Клара!… Клара!… Клара!

info

Информация за текста

Octave Mirbeau

Le Jardin des supplices, 1899

Сканиране и разпознаване: essop, 2010

Корекция: Yo, 2010

Издание:

Октав Мирбо. Градината на мъките

Редактор: Иван Мишев

Художник: Димитър Петров

Техн.редактор: Елена Тонкова

Коректор: Ина Данева

Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1992

ISBN 954-427-015-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17237]

Последна редакция: 2010-09-04 13:00:00